Безхаберие или нарочна умисъл съсипаха бивше училище в Казанлък?

19.04.2015г.

PReporters

Безхаберие или нарочна умисъл съсипаха бивше училище в Казанлък?

Наскоро бе съборена сградата на бившето помощно училище „Димитър Андреев“ в Казанлък. Старото школо рухна в средата на януари под яката атака на специална техника, докарана от новия собственик, за да разчисти току-що напазарувания от Общината обект. Тогава в града вече открито се заговори, че новия владелец на терена е съпругата на зам.-кмета на Община Казанлък Петър Косев, в чийто ресор е и управлението на общинската собственост. И започна голямото градско възмущение. Бившето помощно училище „Димитър Андреев“, и още по-бивше „Лалчо Чешмеджиев“, се намираше в централната градска част на Казанлък, върху обща площ малко над 9 200 кв.метра, двуетажната сграда бе от 325 кв.м, имаше пристройка също на два етажа от 46 кв.м и работилница от 117 кв.м. Целият имот бе продаден от Общината на търг през декември 2014 г. само за 410 хил.лева. Училището бе извадено за продан на тезгяха от местната власт с аргумента, че общинската хазна се нуждае спешно от свежи пари, за да погаси част от кредита от 4 млн.лева, теглен за обезщетението на фирма „Тракия трейд“, която осъди Общината за „дупката“ на някогашното Инфекциозно отделение. На Общинския съвет бе предложено от кмета да определи начална тръжна цена от 390 хил.лева за близо 10-те декара площ и сградата, старейшините я гласуваха с мнозинството на ГЕРБ в местния парламент, в средата на миналото лято, на извънредно заседание. И пратиха училището на пазара. С това управляващата в Казанлък ПП ГЕРБ промени рязко курса на по-рано декларираното намерение на мястото на ОУ„Димитър Андреев“ да строи център за обществена подкрепа и така коренно подмени волята на правителството с премиер Бойко Борисов. Как стана подмяната и погазването на дарителския жест на кабинета „Борисов“ от общинската управа? Как имотът се превърна в крещящ пример за безстопанственост от страна на Община Казанлък? Въпросното училище до преди две години и половина бе държавна собственост. Галина Стоянова още през 2011 г. иска от местния парламент да одобри прехвърлянето на собствеността от държавата върху общината. Старейшините гласуват „за“. Проектът за решение за безвъзмездно прехвърляне на собствеността, одобрен от Общинския съвет в Казанлък. През лятото на 2012 г. държавата, в лицето на министър-председателя Борисов, го дарява на Община Казанлък. Тогавашният губернатор на Старозагорска област, Недялко Недялков, идва нарочно до Казанлък и ритуално връчва акта за безвъзмездно прехвърляне на имота на Община Казанлък. Кметът Стоянова обявява гръмко как ще гради там център за обществена подкрепа на деца и семейства, защото създаването на такъв център в Казанлък било заложено в Областната стратегия за развитието на социалните услуги, „…а бившето училище, разполагащо с добра сградна база и обширен двор, е особено подходящо за тази цел“, според прочувствено прессъобщение от 11 юни 2012 г. на общинския пресцентър, под заглавие „Ще бъде изграден Център за обществена подкрепа“. Кметът Галина Стоянова и областният управител Недяло Недялков по време на церемониалното даряване си стискат ръцете и коментират светлите бъднини на несъстоялия се днес център за подкрепа. После, като мина фуфлата покрай дарителската акция на държавата към Казанлък, имотът бе зарязан без охрана, без постови, които да го обхождат поне отвреме-навреме, за да личи грижата на новия притежател-Общината и поне частично да бъдат респектирани потенциалните вандали. Макар казанлъшката управа да дава хиляди левове за охрана на други обекти, тя не сметна за необходимо да обезпечи запазването на имота поне във вида, в който го получи от Борисов. Нито кметицата, нито заместникът й, пряко отговарящ за общинската собственост, се погрижиха да съхранят имота и да не допуснат злонамереност спрямо него. Нарочно ли се направиха на разсеяни? И така само след няколко месеца след придобиването му от Общината, училището внезапно пламна. През септември 2012 г. пламъци обхванаха корпуса на школото. Пожарът му нанесе не малко щети. Огнеборците бяха категорични, че това е умишлен палеж, но причинителят остана неизвестен. Както бе „особено подходящо за център за обществена покрепа“, така изведнъж се оказа не толкова „подходящо“ и се обезцени. Пожарът се оказа удобен инструмент за сваляне на цената на иначе апетитния имот. Мерки не бяха взети никакви отново. Пак не бе назначена охрана, не се вяскаше караул или поне някаква словесна форма от страна на общинския пресцентър, в която дори само да се загатне за притеснение и предприемане на действия от страна на собственика-Общината. Напротив, властта остана съмнително апатична и бездейна. Сградата продължи да се руши и да е предпочитано средище на наркомани. Многократно хората от квартала наоколо алармираха медиите, че изоставената сграда е опасна и е свърталище на клошари. Лятно време родителите сами правеха обходи на разпадащото се здание, за да прогонят социалните аутсайдери оттам, плашещи малчуганите. Престарялото школо на Казанлък се превърна в особено печален пример за безстопанственост. В You Tube се намира любителско видео с коментар на оператора, преливащи от възмущение и показващи състоянието на имота през май 2014 г.

Новини от агенциите