В деня на Света Марина болни търсят изцеление на скалата „Светицата” край Татарево в община Минерални бани. Светицата е господарка на змиите и в този ден пепелянките се отдръпват от каменистата местност, за да сторят път на болните. Древното скално светилище „Светицата” е получило и християнски статус в по-ново време, защото много хора го свързват със Света Марина.
Последният трети ден от горещниците е посветен на Св. Марина. В народния календар денят на св. Марина е известен като МАРИНДЕ. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина. Празникът на св.Марина се отбелязва като голям църковен празник. В някои селища той се свързва и с народния култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.
Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.
На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.
Според едно старо поверие Св. Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор, река или в близост до скалата, носеща името „Светицата”. Мият се с водата, която смятат за лековита и се молят на Св. Марина да бъдат изцелени. Връзват на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.
На Маринден празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месят питки, които мажат обилно с мед. Раздават ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.