Проектът по подводна археология в Черно море започна втората си експедиция

02.09.2016г.

M3 Communications Group, Inc.

Проектът по подводна археология в Черно море започна втората си експедиция в български води. Морският археологически проект „Черно море“ („МАП Черно море“) е мащабно изследване на праисторическата и историческата археология на западната част на Черно море. По мащаб и обхват това е най-голямото провеждано досега проучване на подводното културно наследство на България, чиято цел е да допринесе за документиране, датиране и анализ на човешката дейност в региона. Първата фаза на „МАП Черно море“ приключи през септември 2015 г. Картографирани и изследвани са 1000 кв.км от българската акватория на Черно море чрез морска геофизична технология. По време на втората експедиция освен новите геофизични проучвания, ще се проведе обширна програма за вземане на проби, за да се определят геофизичните данни, а също така и изследвания с дистанционно управляеми подводни апарати на определени аномалии и особености, открити през 2015 г. Наред с основните си изследователски задачи, проектът включва и редица образователни инициативи, целящи да увеличат възможностите за участие в STEM програми (Science, Technology, Engineering & Mathematics – наука, технология, инженерство, математика). „МАП Черно море“ е проект на EEF Expeditions, осъществен чрез иновативното партньорство между Центъра за морска археология към университета Саутхемптън и Центъра за подводна археология към Българския археологически институт и музей. Партньори по проекта са и Университетът на Кънектикът, САЩ, Морски археологически изследователски институт към Университет Сьодертьорн (МАРИС), Швеция, и Института по океанография на Гръцкия център за морски изследвания. Това прави научното изследване наистина международно. Черно море се смята за една от най-добрите подводни лаборатории в целия свят заради аноксидните (безкислородни) условия в дълбините му. Това означава, че много елементи, в това число и органични, са съхранени много по-добре отколкото в други морски среди. Районът като цяло има голямо значение за историята на човешкото развитие и глобалното разселване от периода на Ранния палеолит насам и има огромен потенциал да обогати познанията ни. Като хвърля светлина към ключови аспекти за промените в околната среда и човешката история, свързана с тях, проектът от своя страна може да помогне за намиране на отговорите на някои от най-големите въпроси за черноморския регион: кога повишаването на глобалното морско ниво след последния ледников период е причина за съединяването отново със Средиземно море по Босфорския праг? И когато това се е случило, с каква скорост се е напълнил черноморският басейн? Kакви са били потенциалните последици за околните човешки заселвания? „Вторият сезон на „МАП Черно море“ ще даде по-специфични данни и значително ще обогати резултатите от 2015 г. Това ще е прекрасна възможност да бъдат обучени български специалисти по морска археология в приятелската среда на нашия международен екип“, коментира професор Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт и музей (НАИМ) към Българската академия на науките и директор на изследването. „МАП Черно море“ представлява голям напредък в нашите възможности да изследваме морското минало, а оттам и човешката история като цяло. С безценната подкрепа на EEFE, международният, интердисциплинарен екип на проекта ще може да разгърне безпрецедентен арсенал от най-модерна техника и така да поддържа най-добрата практика от Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г.“, споделиха от екипа на проф. Джон Адамс от Центъра за морска археология към университета в Саутхемптън. България е една от първите страни, подписали Конвенцията за защита на подводното културно наследство на ЮНЕСКО от 2001 г. (UCH), като „МАП Черно море“ се провежда при пълно спазване на насоките ѝ. Целта е да се даде пример за най-добрите международни практики в отговор на различни заплахи към Конвенцията (UCH), широко разпространени в други части на света. Проектът е одобрен от Министерството на културата на България, което е издало необходимите разрешителни. Конкретните цели на проекта са: Да се реконструират Кватернерни палеопейзажи1 на българския шелф Да се открият, картографират и запишат доказателства за преисторически и исторически човешки дейности като например заселване и индустрия Да се открият и определят останките на морскоплавателни връзки на потънали кораби и инфраструктурата, свързана с тях, ако те имат отношение към изследването Да се изследват доказателствата за човешки отзив към промяната на водните нива през плеистоцена и холоцена2 Да се подобрят съществуващите криви на морското ниво в Черно море Новаторският научен проект, воден от професор Джон Адамс и екипа му, е и фокус на голям документален филмов проект. Един от най-добрите екипи документалисти следва групите участници от началото на първата експедиция през 2015. Дейвид Белтън и Анди Байът, изпълнителни продуценти на Black Sea Films , са сформирали екип от водещи творчески таланти, чиито имена стоят зад много наградени филми като продуценти и режисьори и включват филми като „Синята планета“ на БиБиСи, „Планетата Земя“, „Дълбоко синьо“ и „Ураган“ , който е изцяло заснет в 3D. С голям опит в подводните снимки, документалният екип ще разработи специални дълбоководни техники заедно с екипа на проф. Адамс, за да пренесе научните тайни от дълбините на Черно море до екраните на зрителите по цял свят. Екипът ще се погрижи документирането на това изключително научно, международно и българско сътрудничество да вдъхнови зрители от всички възрасти и националности и експедицията да послужи като наследство за много години напред. Втората експедиция на проекта започна на 1 септември 2016 г. и ще бъде в открито море в продължение на 26 дена, след което всички данни ще бъдат проучени, интерпретирани и представени на българското правителство през пролетта на 2017 г. Трета експедиция се планира за есента на 2017 г. Повече информация за проекта можете да прочете на официалния уебсайт на проекта: www.blackseamap.com.

Профил