Хората от Сираково помнят загиналите във войните

12.06.2017г.

PR Sales

Хората от Сираково помнят загиналите във войните

На пръв поглед улица „Втора” в минералбанското село Сираково е на вид най-обикновена. По електрическите стълбове край нея като върху петолиние са се подредили лястовичките и композират своите мелодии. Слънцето гали полите на Източните Родопи, а отнякъде се чува ромон на чешма. Това е възприятието, когато стъпиш за първи път на тихата селска уличка. В началото на уличката живее 81-годишният бай Георги Русинов, който е работил като жп електромеханик, бил е електротехник в Коми, участвал е в изграждането на електрическа централа в германския град Кьотен и е прокарвал инсталациите на оранжерии в полския Вроцлав. Бай Георги има две деца и четирима внуци. Той обича да посяда край чешмата в началото на улицата. Тя е изградена през 1922 г. На нея са изписани имената на 17 сираковци, загинали във войните. Там е издълбано и името на дядото на Русинов – Атанас Пасев, убит в Гюмюрджина на 3 януари 1913 г. „Дядовците ни живееха пълноценно - оряха, пиеха, биеха се и винаги бяха готови да тръгнат на война, за да защитават България. В кръчмата те рецитираха Христо Ботев и Иван Вазов. Даже и каруцарите знаеха техни творби”, споделя 81-годишният пенсионер. Той си спомня и за детството си. „И игрите ни бяха такива, че да се учим и опознаваме природата”, разказва бай Георги. Докато тичал по баирите като хлапе, веднъж се натъкнал и на шумкарите от „Асен Златаров” – местния партизански отряд. „Като днес си спомням и телата на убитите евреи, ей там”, сочи местност към съседното село Спахиево. Като момче се натъкнал на страховитата гледка, след като кучета изровили труповете на Ефраим Бенцион Хаим, Хаим Яков Бали и Моис Йосиф Бенбасат, арестувани за антифашистка дейност и разстреляни на 24 май 1944 г. край с. Спахиево. Докато се връща към спомените, пенсионерът навлажнява ръката си със струящата вода. „Тук идват и от Хасково да си наливат туби”, обяснява възрастният мъж. Неговият съселянин Колю Паунов измайсторил черпака, с който жадните пият тук и до днес. На дръжката Паунов гравирал и свой стих, за да е двойна насладата:

Профил