Изложба SUB*

27.01.2011г.

SUB* *SUB from SUBSTORIES or/или СУБ от СУБСТОРИС1: АЙРОН Алекс Манолов, Божидар Бояджиев, Валентина Иванчева, Валентин Балабанов – Били, Васил Абаджиев, Васил Жечев, Емил Желязков, Иван Абаджиев, Лазар Лютаков, Орлин Неделчев, Петя Димитрова, Стела Борисова Проектът е подкрепен от програма за художествено–творческо развитие на НХА и СБХ 3 - 16 февруари 2011 вернисаж: 3 февруари /четвъртък/ 2011, 17.00 – 20.00 часа Галерия „Райко Алексиев”, ул. „Раковски” 125, София Авторите на изложбата приемат SUB като ново издание на състоялата се през януари 2009 г. изложба Substories. Това личи и от подзаглавието на проекта, в което в малко „некоректния” превод на български език се разчита и думата „айрон”, т. е. желязо. Изложбата съдържа желязо и внушение за желязо или пък представените произведения следва да се тълкуват като „железни” от идейна гледна точка. Частицата „суб” отново е ключова за подхода в разбирането на проекта и е съотносима към всички работи в изложбата. Смисълът й може да се възприеме като дълбоко, подмолно, неформално, самодейно, непризнато и субкултурно. Ученикът Алекс Манолов е въведен в проекта от Валентина Иванчева. Неговата „Картофена история” и други свободни работи правят впечатление с находчивост и фантазия, с отлично изведените подробности и по детски чистата и пряка интерпретация на действителността от едно дете, за чието детство ние възрастните имаме доста по-различна и дори невярна представа. В ученическото въображение се наслагват стереотипно формулирани образци от историята и историята на изкуството, компютърните игри и анимацията, телевизията и киното. Ето защо „Опълченците на Шипка” от Алекс, например, звучат хибридно, неочаквано и може би поради това съвременно. BDSM е абревиатура, която се състои от следните 3 съставляващи имена: BD (Bondage & Discipline — Връзване и Дисциплина), DS (Domination & Submission — Доминиране и Подчинение) и SM (Sadism & Masochism — Садизъм и Мазохизъм). Това е субкултура, основаваща се на еротичния обмен на власт, нетрадиционни форми на сексуални отношения, базирани на ролеви игри на господство и подчинение. Физиологически BDSМ е основана на опитите да се повиши нивото на възбуда на човека за сметка на съзнателното нарушаване на едни или други социалнодетерминирани условия или табу. На тази дефиниция се позовава асамблажът на Божидар Бояджиев, който съдържа черно-бели реплики на 3D комикси със сцени от BDSM практика между жени в историческото време на Третия райх. В своята шеговита въображаемост и профанизирано продуктово битие те си кореспондират с приложени изображения на документалността и масовата култура, като ги оспорват или допълват по пътя на изграждането на смислови връзки и конфронтация. „Вехтошарницата” на Валентин Балабанов – Били фигурира в изложбата с мотоциклетна извадка /12 истински мотоциклета, предимно социалистическо производство/, фокусирана около българския индустриално-технически „шедьовър” - мотоциклета „БАЛКАН 250”, произвеждан в Ловеч от 1958 до 1971 г. „Балкански паметник” обвързва „Балкан” с неговите мотоциклети-съвременници, всички импрегнирани със социална субстанция, която може да бъде мислена и почувствана през въображаемото и естетичното. Всъщност мотоциклетната извадка е изведена до скулптурна група от социален мащаб, която свързва темите за събирането, излагането, силата, властта, изкуството и хуманността. Тя е базирана на етичния въпрос как човешкото същество се чувства и действа в този свят. Тя легитимира Валентин Балабанов – Били, който не е професионален художник, като несъзнателен артистичен каскадьор, който, базирайки отношението си към събирачеството върху идиосинкретична детска страст, прави културен мост между реалното и имагинерното. „Исках винаги да се занимавам с изкуство, но за съжаление баща ми обърна живота ми с краката нагоре. Записа ме в спортно училище, за да стана гимнастичка. Но аз си исках своето и през 1989 си стегнах куфарите... Австрия не беше моя цел, въпреки това останах тук.....” Видеото „Blue card for Keti“ на Петя Димитрова разказва историята на една българска емигрантка, която живее във Виена от 1989 г. Какви възможности е имала тя, нелегалната, да се изяви като певица и танцьорка и да получи признание като човек на изкуството? Как е била организирана нейната десетилетна творческа практика в заведения на югославската и турска диаспора? Какъв опит е придобила? Какви трудности е срещнала по пътя на нейното законово установяване в Австрия през 90-те и каква роля има в това бракът й с полицай? Житейските и трудовите контакти на Кети са емблематични за борбата на емигрантите срещу широко разпространения расизъм в Австрия и показва стратегиите и проблемите около престуктурирането на граничния режим в Европа след падането на Желязната завеса. Под формата на инсталация към видеото е добавена и „пътната карта” на австрийската емиграционна политика от 1989 насам. Озаглавеният, като че ли в стила на Хичхок филм на младия режисьор Иван Абаджиев Sofia-North ни завежда в периферията на големия „западен” град София. Това е гара София-Север, която винаги сме помнили като грозна, но днес в капиталистическия контраст тя е нещо повече от рутинно грозна. Грозотата й днес е задължителна, тя е някак си по модела на мегаполиса, в който не е отредено кой знае какво място за съчувствие към маргиналното, антисоциалното и дори криминалното. Sofia-North изтъква характерните опаки лица на националния ни характер, уродливостта на набързо скалъпеното класово устройство на обществото ни, и то в страна, която до вчера бе индоктринирвана с очевидно фалшива и не така бързо отшумяваща идеология. Това не успокоява гузните съвести. Но може би идва да покаже развихрянето на „метастазите на вътрешното зло” на системата, която ни владее и в която влаковете на спасението експресно подминават гара Север. Художникът Емил Желязков има идеи, сходни с тези от януари 2009 по време на премиерата на Substories. И днес, както тогава, мисълта му е заета от Андрей, неговия вече двегодишен син, а това продължава да променя оценките, подменя нагласите и пренарежда ценностите. Ursus arctos (кафява мечка) и Sus scrofa domestica (домашна свиня) се трансформират в картини с плюшените изображения на детски литературни герои и стават достойни модели за вторично препортретуване. Чистата живопис в изложбата отново е отлично защитена от Емил Желязков и се обективира от две картини, всяка с размер 70 Х 70 см. Видеоинсталацията на Васил Абаджиев търси да изрази усещания, свързани с движението, времето и хаоса. Три екранни прожекции в пряка и косвена връзка осцилират внушения за преходност и случайност. Инсталацията се казва Fade out, термин от киното, който означава постепенно изчезване на кадъра и загубване на звука. Метафори на споменатите категории стават една, изпълнена с хаотично напрежение улица, насекоми еднодневки и изтляващи в пространството портретни снимки от и без това отминала епоха. „Споделен работен ден (патология на труда) #1” е видеоинсталация от Лазар Лютаков, третираща 8–часовия режим на работа на галерия „Райко Алексиев”, който кореспондира и с времетраенето на видеото. В продължение на един работен ден, в точно определен интервал от време, монета от 1 ст. пада в първоначално абсолютно празен прозрачен съд и го изпълва до края на работното време. Творбата следва и е точно синхронизирана със заплатата на един/една от пазителките, работещи в галерията. Изображението се намира точно срещу работното място на въпросните служители, които в продължение на 8 часа, всеки работен ден са принудени да се изправят пред реалното измерение на собствената си дневна надница. „200+ ИЛИ КОЙ ЗНАЕ КАКВО ТЕ ЧАКА В МАГАЗИНА?” [WHO KNOWS WHAT FATE HAS IN STORE FOR YOU?] се казва инсталацията на Стела Борисова. „Богатството на обществата, в които господствува капиталистически начин на производство, се явява като „грамадно натрупване на стоки“1, а отделната стока — като негова елементарна форма.“ „Стоката е преди всичко външен предмет, нещо, което със своите свойства задоволява човешки потребности от някакъв вид.“ „Полезността на един предмет го прави потребителна стойност.“ „Потребителната стойност се реализира само в потребяването или консумацията.“ Карл Маркс, Капиталът, изд. Партиздат, София 1975, пето издание, том I, стр. 45 Върху тези и други идеи се базира колекцията от предмети, представени под формата на стоки, които влизат в съотношение едни към други. Присъствието на Орлин Неделчев и Васил Жечев обещава да бъде изненада както за публиката, така и за организаторите на изложбата.

Профил