Градът на светлите хора край село Ангел войвода

18.03.2018г.

PR Sales

Градът на светлите хора край село Ангел войвода

Град на боговете или светлите хора се намира край село Ангел войвода в община Минерални бани. Хелиополис или така нареченият Град на боговете наистина съществува, но какво представлява той? Дали се състои от сгра¬ди или е система от монументи от древността, които са били построени за управление на енер¬гиите, за които науката все още знае малко и които йогите на¬ричат тантрически сили. Съществуват предположения за влиянието им върху фината или „божествената“ енергия. Може би в Града на боговете има други необичайни конст¬рукции и е вероятно точно там да се намират легендарните „златни плочки“, на които е записано т. нар. истинско знание. Късните лемурийци са били с ръст 10-20 метра, с едно лице, двуръки и двуполови. Всички основни постижения на земните технологии тръгват от тях. Те оставяли знанията си на т.нар. злат¬ни плочки, които според някои изследователи са скрити до ден днешен в тайници. Лемурийската ци¬вилизация просъществувала милиони години и най-вероятно е изчезнала преди два-три милиона години. Някои изследователи стигат и по-далеч в разсъжденията и твърдят, че е възможно Градът на боговете да е мястото, откъдето се преминава в паралелните светове? Но кой го е построил и кои са те, боговете? На територията на община Минерални бани има невероятна концентрация на мегалитни комплекси – Хелиополис, Орлови скали, Змийския град, Купена, Пробития камък, Шилата, Мечите дупки. Това няма как да е просто случайност. А може би съществува и пряка връзка между тези древни мегалитни светилища. Не е изключено точно тази съвкупност от всичките тези култови места да е така наречения Град на боговете. Групата от светилища излиза от територията на Минерални бани и някои от тях остават в община Първомай и Ночево. Неотдавна бе установено, че Хелиополис има пряка видимост към Перперикон, а оттам и към Татул. Все още никой не е засичал зависимостите между всичките тези светилища, но между тях определено съществуват такива и то е очебийно. Загадката с „Градът на боговете“ не спира до тук и изследователите намират улика за строителите. При анализ на световната система от пирамиди и монумен-ти в рамките на една четвърт от земното кълбо Ернст Мулдашев открива числото на апо¬калипсиса „6666″. То присъства девет пъти в разстоянията между пирамидите или монументите от древността: Кайлас-Северният полюс — 6666 км Египетските пирамиди-Северният полюс – 6666 км Кайлас-Стоунхендж – 6666 км Стоунхендж-Кулата на дявола – 6666 км Стоунхендж-Бермудският триъгълник – 6666 км Бермудският триъгълник-остров Пасха – 6666 км Бермудският триъгълник-Гао (Сахара) – 6666 км Остров Пасха-Тазумал – 6666 км Мексиканските пирамиди-Тазумал – 6666 км Елена Блаватская кла¬сификацира съществувалите земни цивилизации или, както тя самата пише, коренните човешки раси: Първа раса – ангелоподобни хора, Втора раса – призракоподобни хора, Трета раса – лемурийци: ранни (четириръки) и късни (двуръки), Четвърта раса – атланти, Пета раса – арийци, тоест ние. Движението на планетата Сириус е било следено и от древните обсерватории в Мечите дупки край националния курорт Минерални бани. В пещера, пазена от първобитните догони, има рисунка на траекториите на Сириус А и Сириус Б, които учудващо точ¬но съвпадат с изчисленията на съвременните астрономи. В нея има и описания на „малка звезда с най-тежкото вещество във Вселената, която обикаля Сириус за период около 50 години. Днешните учени откриват, че наистина около Сириус А се върти бяло джудже с маса около 1,5 милиона тона на кубически дюйм (25,4 кубически милиметра) и с пълна оби¬колка за 50,1 години. При загадъчните догони се извежда линията с дължина 6666 километра, вървяща от Бермудския триъгълник паралелно с линията Кулата на дявола - Стоунхендж.

Профил