Научен проект на ЕС ни пази от повторна финансова криза

29.05.2018г.

Action Global Communications

Научен проект на ЕС ни пази от повторна финансова криза

Почти 10 години след старта на финансовата криза 2007-2008 г., която обхвана целия свят, принуждавайки няколко държави да потърсят финансова помощ и заплашвайки да разпокъса Еврозоната, някои части на Европа все още не са се възстановили. Днес ключови въпроси остават без отговор – къде бяха икономистите, когато рецесията удари? Защо инвестиционните банкери, регулаторните органи, академичните среди и кредиторите останаха „слепи“ за задаващата се икономическа катастрофа? Какво може да се направи, за да се предотврати това да се случи отново? Едно нещо, което стана ясно, е че финансовите модели – процесите, по които финансовите прогнози се съставят и използват, за да се предвидят потенциалните последици за реалната икономика – не успяха да обхванат пълния мащаб на наближаващата криза. Отчасти това може да се отдаде на факта, че икономистите използваха опростени модели и процеси. Макар по-бързи и по-опростени, данните, които те съдържат, са приблизителни, а не точни. В резултат на това, финансовите прогнози претърпяха огромни промени. Развиването на ноу-хау за използването и усъвършенстването на тези техники мотивира създаването на проекта Novel Methods in Computational Finance ("Нови методи в компютърните финанси"). Известен още с акронима STRIKE, проектът протича от януари 2013 г. до декември 2016 г. и е финансиран по програмата „Мария Склодовска-Кюри“. STRIKE сформира мрежа от изследователи от девет държави, включително България, и ги свързва с международно признати учени и водещи финансови анализатори. Един от изследователите е проф. Любен Георгиев Вълков от Русенския университет, признат за едно от най-добрите висши учебни заведения в България. Въпреки че България избегна най-лошите последици от кризата, поне в сравнение с Гърция, надеждното прогнозиране е от съществено значение за защитата на икономиката й от бъдещи сътресения. Използвайки реални данни, предоставени от финансовите институции, STRIKE изследва ефектите на „заразяване” и на “разрастване“ на европейската криза, като например как гръцката дългова криза би могла да се разпространи в Испания и Португалия. "Това ни позволи да сравним резултатите от симулацията с реални данни от историята", обясни проф. Матиас Ерхард, един от координаторите на проекта. Напредъкът на STRIKE може да се окаже изключително важен за България. Българският лев бе прикрепен към еврото през 1999 г. и оттогава насам страната се подготвя да стане двадесетата нация, която приема еврото. „България е готова [за членство в Еврозоната]. И ако България кандидатства, аз сърдечно подкрепям това“, наскоро заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Преди България да може да приеме единната валута, е нужно първо да се присъедини към официалния механизъм на обменните курсове ERM II, който по същество е двегодишна "чакалня" преди официалното приемане на еврото. Надеждното прогнозиране, като това, което предлага STRIKE, би могло да бъде ключово в подкрепата на този процес през следващите години. Инструментът на STRIKE – Computational Finance Toolbox, който събира и анализира алгоритми, данни и тестови примери, би могъл да подпомогне такъв процес. “Computational Finance Toolbox е резултат от необходимостта от разработване на лесен за ползване софтуерен инструмент, който да помогне на хората да използват модерни математически модели", обясни Даниел Севковик, един от изследователите от STRIKE. Особено важно е, че Computational Finance Toolbox отчита факторите, които други налични инструменти не отчитат, например незавършеност на финансовите пазари, транзакционните разходи, рисковете от незащитени портфейли или колебанията в цените. „Нещо повече, това е продукт с отворен код, който всеки може да използва, за да вижда и проверява надеждността на моделите и цифровите кодове", допълни Севковик. "Подобна техника може да се използва и когато дадена страна напуска ЕС или отделя своята валута от еврото", изтъкна Матиас Ерхард. "Вторият случай отговаря на "Чехзит", когато през април 2017 г. Чехия коментира отделяне на чешката крона от еврото."

Профил