Организационният комитет на София Прайд призовава за незабавна промяна на Наказателния кодекс

20.07.2018г.

Броени дни след най-успешния София Прайд, който се проведе на 9 юни 2018 г., стана ясно, че Върховният касационен съд (ВКС) е взел решение да намали присъдите на осъдените за убийството на Михаил Стоянов през 2008 г. Като приема, че са налице многобройни смекчаващи вината на извършителите обстоятелства (младата им възраст, чисто съдебно минало и прекомерна продължителност на делото) Върховният касационен съд намаля присъдата на Александър Георгиев от 15 на 10 години затвор, а на Радослав Кирчев, който по време на престъплението нямал навършени 18 години – от 6,5 на 4,5 години. От присъдите на убийците ще бъдат приспаднати 2 години, прекарани под домашен арест. Това значи, че Кирчев ще прекара в затвора едва 2,5 години. За разлика от първите две инстанции, ВКС не се произнася по отегчаващите вината обстоятелства и по-конкретно не обсъжда дали хомофобските подбуди са такива. Михаил Стоянов беше жестоко пребит и удушен на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина, като обвиняемите признаха изрично в показанията си, че са участвали в група, която е „прочиствала парка от гейове“. Към момента на убийството Михаил е на 25 години и е студент по медицина в София. Убийството е първият документиран и получил широка публичност случай на убийство по хомофобски подбуди у нас, което го прави с особено важно значение както за съдебната практика, така и за лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс (ЛГБТИ) хората в България. Знаковото дело е пример и за бавно правосъдие – цели две години убийците на Михаил не бяха известни, а три години след това бяха нужни на прокуратурата да изправи пред съда само част от отговорните. Изразявайки съпричастност към семейството на Михаил Стоянов, екипът на София Прайд — Фондация „Ресурсен център Билитис“, Младежка ЛГБТ организация „Действие“, Фондация ГЛАС, Българският хелзинкски комитет и автономният доброволчески колектив „Куиър отряд“, — за пореден път призовава за промяна на Наказателния кодекс, с която да се въведат квалифицирани състави за престъпления, извършени по хомофобски или трансфобски подбуди (на основата на сексуална ориентация и полова идентичност или изразяване на пола), както това е сторено за престъпленията по расистки и ксенофобски подбуди. Това е необходимо послание не само към обществото и извършителите на такива деяние за тяхната обществена неприемливост, но и послание към жертвите и техните близки, както и към цялата общност на ЛГБТИ хората в България, че българските власти се грижат за тяхната защита от тези особени форми на посегателства върху тях. Организационният комитет на София Прайд обръща внимание на факта, че сега действащото българското законодателство нито признава на жертвите на хомофобски и трансфобски престъпления какво и защо са претърпели, нито отправя на извършителите на тези деяния послание, че сексуалната ориентация или половата идентичност на жертвата не са оправдание за посегателство. Липсата на нужната поради това специфична забрана и пропорционално по-висока санкция на този вид престъпления поставя България на последно място в Европейския съюз по този критерий, заедно с Полша, Чехия, Италия и Латвия. ЛГБТИ хората в България все още са подложени на ежедневна дискриминация, нерядко включваща насилие и тормоз единствено поради тяхната сексуална ориентация, полова идентичност или изразяването на пола. Липсата на специални състави за тези деяния в Наказателния кодекс води и до липсата на официална статистика, поради което обхватът на феномена престъпления от омраза по хомофобски и трансфобски подбуди у нас остава неясен. От събрани непредставителни данни за 2017 г. от ЛГБТИ организациите Фондация GLAS и Младежка ЛГБТ организация „Действие“ става ясно, че инциденти по хомофобски подбуди се случват на територията на цялата страна, но остават недокладвани от жертвите, според доклада на Фондация GLAS. От 2015 г. работи порталът tolerantni.com (www.wearetolerant.com), където свидетели или жертви на хомофобски и трансфобски тормоз и агресия могат да подадат сигнал. Случаите могат да бъдат докладвани анонимно или предоставяйки данни с цел сигнализиране на органите на реда. Онлайн платформата е единствена по рода си за България, а от съществуването ѝ досега са постъпили над 200 сигнала.

Профил