„За площадката на Белене има един доклад на БАН от 1990 година. Книга на БАН, която се крие много усърдно. В нея се казва, че на практика Белене е на много несигурно място, а рискът от земетресение там е много сериозен. Тези неща трябва да се кажат ясно на гражданите, защото е безотговорно група хора да вземат решение вместо тях и да застрашават живота им.” Това обяви по радио К2 Мартин Димитров, лидер СДС и председател на парламентарната енергийна комисия.
Съпредседателят на Синята коалиция определи реализирането на проекта АЕЦ „Белене” като предаване на националните интереси. Димитров предлага неговото преразглеждане, за каквото настоя вчера и европейският комисар по енергийните въпроси - Гюнтер Йотингер, в контекста на ядрената криза в Япония.
„Имах неофициални срещи с представители на правителството на Великобритания. Всички са много притеснени от това, което става в Япония. Специално за ядрената енергетика трябва да има нови критерии в ЕС за сигурност. Това, което поиска Йотингер - да се правят стрес-тестове за всички атомни централи в ЕС, е напълно логично и задължително”, посочи Димитров в разговор с водещата на радио К2 Силвия Стефанова. „Сигурността трябва да бъде поставена на първо място. Виждате как в момента се разрушава японската икономика. Една от най-мощните икономики в света довчера, а днес е в пагубно положение”, допълни той.
Димитров припомни, че СДС и Синята коалиция са против стартирането на проекта АЕЦ „Белене” още от неговото стартиране.Според него, подобна ядрена криза не би трябвало да се допуска да се случи в ЕС и България.
„В тази нова ситуация аргументите ни стават още по-силни и по-сериозни. Козлодуй е на много по-сигурно място от сеизмологична гледна точка, отколкото Белене. Това трябва да бъде тествано от българските специалисти. А при положение, че Козлодуй е на по-сигурно място, ако се създава допълнителен блок, той трябва да е в Козлодуй, защото ще е по-сигурно”, смята Димитров.
На конференцията в ЕС, лидерът на СДС е предложил създаването на „енергийно НАТО”. „Това означава да се направи единен европейски пазар на електроенергия. Да се свържат отделните системи на европейските държави, за да не бъдем зависими от една страна - било то от Русия, или която и да е друга. Да можем да внасяме от други държави. Помните как през 2009 година, по време на газовата криза, не малко хора останаха на студено, а бизнесът беше притиснат до стената и понесе тежки загуби”, аргументира предложението си Димитров.
Той съобщи, че Полша постигнали „изключителен пробив” в преговори с „Газпром”. Разговорите им не били двустранни, а в тях участвали и представители на високо ниво от ЕК. Постигнато било съгласие тръбите, които минават през Полша, да могат да бъдат ползвани за доставки от трети страни, уточни Димитров.
„Разделя се собствеността на тръбите от управлението на тръбите. По този начин Полша си отваря възможността, ако стане пак някоя тежка газова криза, да може да купи газ през същите тези тръби от друг доставчик. България трябва да направи същото, трябва да успеем да убедим руската страна да можем да купуваме газ от Гърция и Турция, за да не бъдем едностранно зависими”, категоричен бе в ефира на радио К2 Мартин Димитров.
„Това трябва да стане начин на работа. България няма смисъл да преговаря само с представители на Русия. Трябва да има представители и на Европейската комисия”, така си представя „енергийното НАТО” лидерът на СДС.
Източник: Радио К2
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.