„Вероятно до няколко дни ще излезем с икономическа оценка на проекта АЕЦ „Белене”. Нашите изчисления засега сочат, че минималната цена на новата централа ще бъде около 11,5 милиарда евро, което ще доведе до увеличаване на разходите за ток на крайният потребител с около 50-60 %”, заяви в ефира на радио К2 Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика.
Песимистичният сценарий на Станчев е кризата в Япония да се отрази на икономиката в световен мащаб, а инфлацията у нас да достигне 4%. Така при цена на проекта „Белене” от 11,5 милиарда евро, българските потребители ще заплащат по 22 стотинки на киловат, изчисляват от Института. „Това е сравнимо с онова, което в момента се плаща за соларни и вятърни енергийни източници”, обясни Станчев.
Експертът сравни кризата в Страната на изгряващото слънце с международната финансова криза от 2008-2009 година. Той очаква „преориентации на инвестиционните процеси и на външното търсене”. Не особено оптимистичната му прогноза е, че у нас ще продължат да поскъпват горивата, което пък ще доведе до увеличаване на цените на продуктите.
„Щетите в Япония няма да са 100 милиарда долара. Вероятно ще са няколко пъти в повече. След земетресението ще има недостиг на енергоресурси и на храни. Част от световните потоци на храни и горива ще се насочат към Япония, а това означава, че ще има по-малко достъпни стоки за останалите страни”, анализира обстановката Станчев.
„Вероятно ще поскъпне кредита за подобни като АЕЦ „Белене” проекти, ще поскъпнат и осигуровките. Това означава, че ще има относително високи лихвени проценти, което в крайна сметка ще се отрази и на цената му. Цената на „Белене” в момента не включва редица разходи на правителството или на българските данъкоплатци. Цитира се цена от 6 милиарда, но няма да е такава”, подчерта в ефира на радио К2 директорът на Института за пазарна икономика.
За да заработи нова централа в Белене, ще са необходими „много системни връзки”, поясни икономистът. „Един блок ще изисква и други мощности, от рода на „Цанков камък”. Те трябва да бъдат построени. Необходими са около 600 км далекопроводи, което ще струва около 500 милиона евро разход. Ще трябва да се построят хранилища за меки и твърди ядрени отпадъци. Вероятно ще трябва да се построи и постоянно хранилище, защото ЕС обсъжда директива, която забранява на страните-членки да изнасят отработеното гориво”, коментира Красен Станчев.
„По наши сметки няма абсолютна никаква възможност нова мощност да продава своето производство на Балканите и в ЕС до 2025 година. Няма системни връзки изградени с европейската енергийна система. Балансът показва, че няма никаква необходимост и никаква възможност тази електроенергия да се продава в страната. Което означава, че първите жертви на осъществяването на проекта „Белене” ще бъдат АЕЦ „Козлодуй” и въглищните централи”, посочи Станчев. В тях нямало да се доразвива производството, страната щяла изпадне в по-голяма зависимост от Русия, и в края на краищата това ще означава загуба на работни места, прогнозира икономическият експерт.
„Последната жертва” от реализацията на проекта „Белене” ще са алтернативните или възобновяемите източници. „Има подписани договори, но НЕК поради инвестиции в Белене, не е изградил системните връзки, което е негово задължение по закон. Затова тези вятърни паркове, които в момента работят, не могат да функционират на пълна мощност и имаме един друг скрит разход. Инвестицията е направена, но не може да се откупува. Така че има много негативни последици заради проекта „Белене”. Не виждам никакъв плюс от него”, заключи Станчев в разговор с водещата на радио К2 Силвия Стефанова.
Източник: Радио К2
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.