„Членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са в неприкрит конфликт на интереси. Служители на ДКЕВР са канени многократно от електроразпределителните дружества на техни семинари, за да изнасят лекции. За няколко часа лекционен материал, който е неособено професионален, те получават няколко хиляден хонорар. Получават и луксозни почивки. Това е конфликт на интереси", съобщи по „Радио К2" инж. Димитър Костов в разговор с Петко Атанасов, лидер на ВМРО-НИЕ.
„В заседанията на ДКЕВР би трябвало да има външни лица, медии, частни организации, фондации, които да следят как протичат тези заседания, и каква е точно регламентацията за увеличаването на тока", посочи енергийният експерт.
Костов обяви, че чрез възлагане на поръчки на свои дружества-майки EVN, E.O.N и ЧЕЗ прехвърлят услуги на външни фирми, които са изпълнявали до сега, и то на изключително завишени цени.
„Някои от тези услуги са напълно безпредметни, нямат нужда от тях. Но така те източват електроразпределителните дружества. Отчитат услугата като разход, след това я калкулират в сметката за ток, и искат увеличение на цената на тока от ДКЕВР", обясни експертът.
ЕРП-тата плащали скъпо на дружества-майки услуги за дейности, които са им били предоставени по лиценз - като поддръжка на електропреносната мрежа, присъединяване на нови консуматори, или ремонт на подстанции.
„В приватизационните им договори имат 12% гарантирана печалба. При първите 3 години - дори 16%. Докато навсякъде в Европа тази печалба е до 5%", подчерта Костов.
„Факт е, че дружествата са увеличили разходите си за външни услуги от 2005 година насам с между 250-400%. Това е недопустимо и води до недопустима декапитализация на ЕРП-тата, до незаконосъобразно повишаване на цената на електроенергията", коментира адвокат Соня Каварджиева.
Тя смята, че прокуратурата би могла да назначи финансова ревизия на трите компании, за да се установи налице ли е умишлено източване на средства и има ли данни зи извършени престъплени от длъжностни лица.
„Задължително трябва да се извърши проверка дали те са изплатили дължимите на държавата дивиденти. Общоизвестно е, че не са, но все пак това трябва да се установи по законов ред. Да се проверят приватизационните договори и дали те изпълняват задълженията си по тях", допълни Каварджиева.
Според нея е важно да се провери и дали от ДКЕВР като регулаторен орган са поискали обяснения от дружествата за неизплатените суми към държавата. „Прокуратурата би могла да поиска и прекратяване на договорите", заяви адвокат Соня Каварджиева.
Петко Атанасов цитира в ефир и доклад на ДАНС за дейността на електроразпределителните дружества. От него става ясно, че при всички ЕРП-та са установени нарушения. Има максимизиране на печалбата на собствениците при формално изпълнение на ангажиментите за инвестиции и подобряване качеството на услугите. Използват се договори за външни услуги, които често са със завишени цени. Осчетоводяват се неизвършени разходи, завишават се показатели за загуби от кражби и неплатена консумирана енергия. По-големите разходи пък се използват за мотивирано искане за увеличаване на цените на доставяната електроенергия, а некачественото изпълнение на договорените външни услуги създава рискове за електроразпраделителните мрежа в страната.
Атанасов, обяви, че задълженията на ЧЕЗ към държавата са за над 208 млн. лева, E.O.N дължи 110 млн. лв., а EVN - близо 177 млн. лв. Сигналът на ВМРО-НИЕ, подаден до главният прокурор Борис Велчев, включва данни от специален одит.
„Едно от оправданията им е, че не внасят своя дивидент в бюджета на държавата, защото реинвестират голяма част от печалбата си. В приватизационните договори те нямат задължения да правят инвестиции, но се задължават да осигурят качествено и добро електроразпределение", уточни той.
„Дружествата закупуват от НЕК електроенергия на цена от около 85-90 лева за киловат, а я продават на потребителите на цена 156 лева за киловат. Двойно по-висока цена само за разпределение. Те си начисляват и други разходи, за това чистата им печалба е 12%", коментира инж. Костов.
„За да бъдат внесени дължимите от държавата пари, задължение имат от Министерството на енергетиката. Някой от служителите трябва да ги поиска. Но при положение, че никой не си поиска парите, те никога няма да ги внесат", смята експертът.
Той припомни, че всяко едно ЕРП е с 33% държавен дял. „Има представител на държавата, който е в борда на директорите. Той явно също е добре платен, за да мълчи. Да не си поиска дължимите към бюджета средства. Този човек би трябвало да се разследва от прокуратурата", призова Димитър Костов.
По „Радио К2" се засегна и темата за вдигането на цените на горивата и изказванията на премиера Бойко Борисов - по-точно забележката, която той е направил по адрес на енергийния министър Трайчо Трайков заради петролната компания „Лукойл".
Според Петко Атанасов е недопустимо Борисов да поставя в зависимост държавата от най-голямата фирма вносител на горива у нас. А още по-недопустимо е Бойко Борисов да влиза в ролята на адвокат на една фирма - особено, когато е всеизвестен факт, че той е личен приятел с шефа на „Лукойл" Валентин Златев.
Той смята, че въпросът с горивата засяга до голяма степен националната ни сигурност, ако в един момент има опити от страна на голяма фирма да повлияе на българския пазар или върху управлението на държавата.
„Не вярвам това да се случи, защото в края на краищата никоя уважаваща се и силна компания не би си позволила да воюва с цялото обществото, правителството и държавата, но е страшно това, което говори министър-председателят", посочи лидерът на ВМРО-НИЕ.
„Бойко Борисов се явява като човекът, който удря по врата непослушния министър, позволил си да говори срещу една от най-големите фирми", допълни Атанасов.
Още по-странното, според него, е, че шефът на „Лукойл" присъства на преговорите за АЕЦ „Белене" с руската компания „Росатом".
„Това си е много добър ход от страна на Русия. Натискат ни, един вид „ние ви казваме едно, а вие си мислете друго" - коментира водещият на новата рубрика в ефира на радио К2.
Източник: „Радио К2"
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.