„Предложенията за ръст на минималната работна заплата и на доходите в реалния сектор са прокризисни и не отразяват актуалните проблеми на икономиката ни. В условията на криза от първостепенно значение е стабилизирането на пазара на труда и запазването на работните места. Увеличението на МРЗ ще повлече след себе си и останалите възнаграждения, което ще има сериозно негативно влияние върху конкурентоспособността на фирмите - особено тези, които работят за вътрешния пазар. Изходът за тях е единствено в намалението на работните места".
Това каза днес, 18 март 2011 г., зам.-председателят на БСК Димитър Бранков по повод предложение на КНСБ за увеличение на МРЗ до 290 лв. и определяне на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати в реалния сектор през 2011 г. с около 7.35%.
Г-н Бранков припомни, че през 2010 г. работодателите в отделните браншове на икономиката са се договорили за средно увеличение на минималните осигурителни прагове с 6.5 процента. Според него, този подход на пряко договаряне, съобразено с конкретните условия в отделните браншове, е единствено правилният и икономически обоснованият в условия на криза.
Многократно представяната позиция на БСК е, че МРЗ е обвързана с множество социални и осигурителни плащания (например, минималната пенсия). Това провокира основателния въпрос дали с ръста на МРЗ се планира и ръст на социалните плащания и дали това е предвидено в бюджета на Националния осигурителен институт.
Не трябва да се забравя, че огромната част от фирмите в страната изпитват сериозни затруднения, провокирани от: високата фирмена и междуфирмена задлъжнялост (в голямата й част генерирана от държавата и общините!); срива на инвестициите; намалената кредитна активност; резкия спад на обществените поръчки и др. В тези условия въвеждането на допълнителни тежести за бизнеса би било пагубно за неговото посткризисно възстановяване.
Очаква се дискусията по въпроса за увеличение на трудовите възнаграждения да стартира утре, 19 март, в рамките на насроченото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.