Вера Петрова, режисьор: "Софийска опера пази традициите и налага съвременните стандарти в изкуството!"

11.02.2019г.

Автор: Иван Върбанов 100-годишнината от първата постановка на операта "Евгений Онегин" на Пьотър Илич Чайковски ще бъде отбелязана със спектакъл, дело на режисьора Вера Петрова и специално фотоизложба. "България продължава да ражда прекрасни певци. Артистите, които ще видим на сцената на Софийската опера и балет, са новото поколение дарования, при това съвсем млади - до 35 годишни. Най-новото попълнение е Стефани Кръстева, която прави своя дебют в ролята на Татяна - една от най-трудните и тежки сопранови партии", разказва зам.-директорът на Първия ни оперен театър г-жа Вера Петрова. Фотоизложбата, която ще представя архивни фотоси, е дело на драматурга на Операта - Милена Николаева. "Следваме традицията, но и мисията си да продължаваме да подготвяме и представяме нови поколение артисти. В спектакъла ще пее и Виолета Радомирска, която скоро се представи на сцената на Ла Скала", допълва Вера Петрова. Спектакълът "Евгений Онегин" е показан за първи път в театър "Верди", гр. Триест, Италия. Италианската публика аплодира постановката, която жъне изключителен успех и печели висока оценка от страна на критиката. "Всичко започна през 2016-та година. Изненадата бе голяма, защото самият театър в Триест избра постановката и то, за да открие оперния си сезон. За мен - като режисьор, намиращ се все още в ранна фаза на своята развиваща се кариера, бе голямо предизвикателство да поставям в страната, която е родила оперното изкуство. Щастлива съм от успеха и бях поласкана от реакцията на критиката. Наистина за мен бе голямо удоволствие. Там работих изцяло с италиански състав. Софийската опера предостави декорите и костюмите на италианските ни колеги, солистичният състав бе международен", пояснява Вера Петрова. Откровено заявява, че за нея е удоволствие да се опитват нови неща, да се вижда различен стил. "На фона на нашия лирико-славянски стил, там продукцията придоби малко по-филмов ритъм. И заради факта, че диригентът - Фабрицио Мария Карминати, имаше малко по-сгъстена представа за нещата и се получи нов, индивидуален прочит на музиката и драматургията", коментира Вера Петрова. Афишът на постановката "Евгений Онегин" експонира цялостна филмова естетика и стилистика на костюмите, декорите, на цялостното визуално решение. "Заслугата е на Стифъл Мериди - художник на костюмите, който освен оперен дизайнер е и филмов стилист и държеше на всеки детайл в облеклото", посочва режисьорката на спектакъла. Декорът - изключително елегантен, мобилен, ненатрапващ се, при динамиката на движението и промените, е дело на Александър Костиченко. Направен е с финес, мярка и изтънченост. И е в пълна хармония с режисьорската концепция. "Чайковски и Пушкин ни предлагат една дълбочина - на себетърсене, себеоткриване. Предпоставят ни да тръгнем на едно пътуване, навътре към самите себе си", разказва Вера Петрова. "За мен най-голямото предизвикателство бе да направя дълбок анализ и да следвам ретроспективната пътека, по която Онегин минава. Действието е стихийно и е разположено в къс драматургичен и житейски период. Тази цялостна несбъднатост на героите бе безкрайно интересна в изследването. Моят подход бе да разчета драматургията като дълбоко и ретроспективно пътуване от гледната точка на преживяванията, мислите и състоянията на Онегин", обяснява Вера Петрова. Признава, че в работата си винаги се старае максимално да навлезе в текста и музиката. "Това е една от режисьорските принципни линии, които следва екипът на Софийска опера - да разкодираме посланията на партитурата и драматургията и да не правим нищо самоцелно или в противовес на онова, което са създали авторите", е категорична режисьорката. "Познаваме добре историята на оперното изкуство у нас, следваме традицията и продължаваме да градим в посоката на бъдещето, защото изкуството се изменя всеки ден, но винаги стъпваме на жалоните и основите. Важно е как ще преминем през десетилетията и ще влезем в новото време, в новия век, без да опорочим класическото изкуство. Най-големите въпросителни са по отношение на прочита, на комуникацията с публиката. Трудно е в днешно време да се устоява на изкушенията или провокациите, създадени като свръхфункция на псевдо - креативността. В същото време трябва да се отстоява законът, недопускащ да бъдат прекрачвани границите - естетични, музикални, професионални. Необходимо е да бъде запазен балансът, но и да се търсят и показват съвременните тенденции, валидни за другите изкуства. Не може да оставаме изолирани. Но, никога не трябва да се излиза извън автора. Не бива да се правят неща, които не съществуват. Нещо повече! Операта трябва да продължи да бъде водеща, защото, ще ви дам един пример, преди да се появи "Властелинът на пръстените" на Токин се е появил целият театрален цикъл "Пръстенът на нибелунга" на Вагнер. Операта е предшествала тези интересни саги, които днес се правят в киното. Ние трябва да бъдем винаги първи, без да изкривяваме обаче перспективите на жанра, защото в операта присъстват всички изкуства", обобщава Вера Петрова. Подчертава, че противно на кадровия проблем в държавата, Софийска опера възпитава нови поколения професионалисти - на всички нива и във всички звена. "Младите певци, които се включват и завършват майсторските класове на Райна Кабаиванска и Анна Томова - Синтова, са канени и гостуват в спектакли на Операта, редом с утвърдените солисти. Те са част от духовните и културни мисии, които са призвани да трасират жалоните на културните хоризонти." Темата за създаването на музей на Първия ни оперен театър и битката за сградата на Софийската опера, където се помещават централите на партии на ул. "Врабча", са част от важните казуси, които не спират да са на дневен ред за мениджмънта на театъра. Виждането в държавническото мислене явно пропуска ролята на културата, която е допринесла най-много за името на страната ни в международен план. Институцията Софийска опера и балет, която е аплодирана в цял свят, все още не може да стигне до музея си. Но, продължава да настоява пред политици, областни управители, политически партии, държавни мъже и управници, да осъзнаят час по-скоро, че създаването на цялостен културен национален комплекс, който да е в естествена цялост с Националната опера и балет, е не само дълг към културната институция на България. Волята да се реши с разум и разбиране казусът, благоприятно за Операта, ще е израз на грижата и признанието на държавата към театъра, демонстрация на стратегическо и визионерско родолюбиво мислене. Заместник-директорът на Софийската опера и балет Вера Петрова потвърди анонсираната преди време информация от директора - акад. Пламен Карталов, че е в ход засилена подготовка за нов летен оперен формат, който ще търси вярната публика в различни дестинации.

Профил