ИРКА: Партиите да губят държавна субсидия и да не участват в следващи избори, ако се финансират на тъмно

25.03.2011г.

Радио К2

ИРКА: Партиите да губят държавна субсидия и да не участват в следващи избори, ако се финансират на тъмно

„Искаме да пресечем използването на нерегламентирани начини за финансиране на политическите партии. Да се спре т.нар. изборен туризъм. Имаме предложения за промяна в Закона за политическите партии и Изборния кодекс”, заяви по „Радио К2” Калин Манолов, директор на Института за радикален капитализъм „Атлас". От ИРКА са подготвили свой проектозакон. Целят да се наказва строго плащането на тъмно за предизборни кампании и подкрепата на политически сили по непрозрачен начин. „Дано проработи тази мярка за премахването на цирея на българската политика. Защото огромната част на политическата корупция у нас се дължи на нерегламентираното финансиране на партии. По време на избори се създават зависимости от спонсори”, коментира Манолов в разговор с водещата на „Радио К2” Нора Стоичкова, главен асистент Димитър Димитров - преподавател в СУ „Климент Охридски" в катедра „Публична администрация", и Юлиана Колева, депутат от ГЕРБ. Неправителственият Институт за радикален капитализъм „Атлас” предлага партиите, които са уличени в незаконно финансиране след одит на Сметната палата, да бъдат лишавани от държавната си субсидия, както и от правото да участват на следващите избори. Одитът на палатата да води до пълна ревизия на политически партии от НАП. И ако се потвърдят дадени нарушения, тогава да бъде сезирана прокуратурата. Друго предложение на ИРКА е да се въведе изискване за платени данъци в съответното населено място, за да се спре т.нар. изборен туризъм. По този начин да се преодолее проблемът с фалшивите адресни регистрации по време на избори, чиято цел е преливане на гласове на избиратели от едно място на друго. „Сметната палата в момента прави одит, но той увисва във въздуха”, твърди Манолов. „Добре е да се вмени още една функция на НАП, която да направи достатъчно убедителни доказателствата за пред съда. Нашата идея е да продължим нататък. На базата на този документ Агенцията по приходите да направи една много сериозна ревизия, използвайки свой ресурс. Включително да се стигне до обиски. Защо не и да поиска съдействие от МВР за използването на СРС-та. Да се поискат насрещни ревизии, сваляне на фирмена тайна”, допълни той. По думите му наказанието трябва да е толкова голямо за партиите, които нарушават законодателството, че да изпитват страх от него и мярката да е „спирачка” за нерегламентираното им финансиране. „Нека партията, която е получила осъдителна присъда, да може да обжалва пред Върховния административен съд, но да губи правото си на държавна субсидия и участие в следващите избори. Дори изборът на избраните кандидати на тази партия - за местни или народни представители, да бъде касиран. Те да напуснат кметските си или депутатски мандати”, предлага Манолов. „Вкарвайки в „играта” НАП, целим да хванем сивите и черните източници на финансиране. Вкарва се нещо като презумпция за виновност до доказване на противното”, уточни Манолов. „НАП при определени ситуации може без да има документи да каже, че разходите на съответната партия толкова много несъответстват на приходите, че очевидно са от нерегламентирано финансиране. И използвайки всички тези възможности, горе-долу да определи размера и да постанови нещо като данъчна основа. Но големината на този размер, самият факт да е основание, което да е доказателство в съда”, поясни той. Според политологът Димитър Димитров обаче партиите винаги ще намират начини да заобиколят изборното законодателство, а практиките, които регулират бизнеса у нас, няма начин да не се пренесат и в останалите сфери на страната. „Изборите, които предстоят са местни. Те се провеждат в 264 общини. В тях има 264 бюджета. Като умножим 264 по броя на партиите, които участват на изборите, ще разберем, че трудно може да бъде осъществен контрол. Вероятно ще има по-висока степен на контрол върху бюджета на кампаниите за президент. Но за местните избори ще е неприложим механизъм срещу изкупуването на гласове”, твърди Димитров. Във всеки закон е регламентирано до каква степен могат да бъдат анонимни даренията, посочи политологът. „Измислят се схеми. Обикновено партиите правят усилия да изглеждат прозрачни. На собствените си сайтове слагат имената на големите дарители. Малките дарения се разпръсват. Но и няма как да обявите, че 90% от средствата ви са постъпили от анонимни дарители”, коментира Димитров. Депутатът от ГЕРБ Юлиана Колева пък призна, че финансирането на партиите в България е сериозен проблем, но нейната партия вече е дала добър сигнал с промените в Изборния кодекс. „Финансирането вече е поставено в ясни рамки, които липсваха досега. Ще има регистър с даренията и постъпленията по време на кампаниите”, уточни тя. „Сметната палата контролира партиите. Като всички дарения към тях ще се вписват в регистър, който се води от самата палата. След като приключи кампанията, има и друга форма на контрол - отчет на партията и преглед и контрол на Сметната палата върху този отчет. Предвидени са и санкции за длъжностните лица, които представляват политическата сила и са нарушили закона”, допълни Колева. „Всички разпореждания с финасови средства за над 1000 лева ще минават вече по банков път. Това означава, че няма да се раздават пари под масата”, увери депутатът. Юлиана Колева е на мнение, че всички политически сили трябва да изразят своите становища за промяна на Закона за политическите партии. Тя отказа да коментира предложенията на Института за радикален капитализъм. В същото време председателят на ИРКА съобщи, че в понеделник ще се срещнат със заместник-председателя на НС Георги Пирински, за да обсъдят идеите им. След това ще проведат разговори и с ДСБ. От Института ще търсят широка подкрепа за реализиране на подготвените от тях мерки. Източник: „Радио К2”

Профил