Ускореното преминаване от въглища към природен газ ще спести на България 46 милиона тона емисии на CO2 и 2,3 милиарда евро

09.07.2019г.

M3 Communications Group, Inc.

Ускореното преминаване от въглища към природен газ ще спести на България 46 милиона тона емисии на CO2 и 2,3 милиарда евро

9 юли 2019 г., София – Ново изследване на Baringa Partners, съфинансирано от Shell, показва, че ако ускори преминаването от въглища към природен газ, България ще намали емисиите си от СО2 с 46 милиона тона. Тази прогноза за значителни ползи за околната среда идва в момент, когато българското правителство работи за създаването на газов хъб и по-нататъшното диверсифициране на газовите доставки. Констатациите, изложени в доклада на Baringa „Енергийният преход в България“, сочат, че преминаването към природен газ ще донесе множество ползи за обществото, като обръщат и внимание на факта, че много от въглищните електроцентрали понастоящем не съответстват на директивите на ЕС. Преходът към природен газ в България, която през 2017 г. беше втора в ЕС по процента на намаляване на емисиите на СО2, ще отбележи важен принос към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. В съответствие с Парижкото споразумение, понастоящем ЕС си е поставил за цел намаляване на емисиите с 80 до 95% към 2050 г., което ще означава спад в равнищата на CO2 до стойности между 286 и 1,144 милиона тона*. Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в Baringa Partners, отбелязва: „Всички сме виждали заглавията в световните медии за климатичното бедствие, пред което сме изправени, и знаем, че са необходими неотложни действия относно начина, по който произвеждаме енергия понастоящем. До момента ударението се поставя главно върху заменянето на фосилните горива с възобновяеми източници. Това обаче няма да стане от днес за утре, ето защо ни е нужен източник на енергия, който да гарантира, че междувременно лампите ни ще светят. Смятаме, че природният газ може да изиграе роля в този преход, намалявайки емисиите на СО2 и, в крайна сметка, пренастройвайки енергийната система на страната към по-възобновяеми източници. В държави като България, преминаването от въглища към природен газ ще спомогне много за намаляване на емисиите и снижаване цената на зависимостта от въглища. Този процес ще бъде най-успешен там, където правителствата приемат законови мерки за по-бърз преход – нещо, което насърчаваме българските заинтересовани институции да разгледат като възможност. Присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ също ще помогне на България да осъществи своя преход.“ Изследването се фокусира върху прехода към природен газ в България като стъпало към постигането на нисковъглеродна икономика, в която възобновяемите източници ще играят много по-голяма роля. Подобни приложения на природния газ като стъпала към нисковъглеродна икономика са във фокуса на проектите за Планове за енергетиката и климата, разработени от повечето държави членки и представени на Европейската комисия през декември 2018 г. Окончателните версии на тези планове ще бъдат представени през 2019 г.** Докладът на Baringa посочва редица европейски държави, които вече използват природен газ като част от стратегията си на отказ от въглищата и преход към нисковъглеродни енергийни доставки. Така например в Германия и Испания затварянето на губещи каменовъглени мини бе извършено между 2011 и 2018 г., като някои електроцентрали бяха преустроени за работа с природен газ. Централите на природен газ се разглеждат в тези държави като ключов етап от пътя към използване на повече възобновяема енергия. Както показва опитът на Германия и Испания обаче, преходът към природен газ изисква значителна финансова подкрепа. Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България, добавя: „Това изследване, което бе съфинансирано от Shell, ясно посочва основните ползи от ускоряването на българския преход към природен газ и по-нататък. Ние в Shell вярваме, че преминаването към нисковъглеродно бъдеще включва нуждата от ангажираност от страна на правителствата по целия свят за преход от използването на въглища към по-чисти въглеводороди, какъвто е природният газ, както и от други решения, включително възобновяема енергия. България и други държави ще извлекат голяма полза както по отношение на равнището на емисиите, така и за здравните си служби, ако ускорят този преход. Конкретно за България, присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ би могло да бъде една важна първа крачка.“ В рамките на подготовката за изследването бяха проведени консултации с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е дългогодишен партньор за българския енергиен сектор. Хари Бойд-Карпентър – директор, завеждащ направление Енергетика за Европа, Близкия Изток и Африка, заяви: „Необходими са бързи и решителни стъпки за справяне с предизвикателствата на климата и лошото качество на въздуха. Това изисква изоставяне по принцип на най-замърсяващите горива и преминаване към без- или нисковъглеродни алтернативи. ЕБВР постави декарбонизацията в центъра на нашата нова стратегия за енергийния сектор, по силата на която ще подкрепяме газовия сектор в държавите, където оперираме, и в съответствие с прехода към нисковъглеродна енергия, която да е едновременно сигурна и финансово достъпна.“ *Общи емисии на парникови газове, тенденции и прогнози, Европейска агенция за околна среда, https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/greenhouse-gas-emission-trends-6/assessment-2 **Национални планове за енергетиката и климата, Европейска комисия, https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/governance-energy-union/national-energy-climate-plans

Профил