Богомил Манчев: „Белене” от чисто технически и икономически, се превърна в политически въпрос

08.04.2011г.

Радио К2

Богомил Манчев: „Белене” от чисто технически и икономически, се превърна в политически въпрос

„Стрес-тестове могат да се направят на АЕЦ „Козлодуй”, но не и на проекта „Белене”. Стрес-тестове на проект не може да има. Единственото, което може да се направи, а и ние вече го извършихме, е проверка на критериите за безопасност. Но вече имаме ясното заключение на техническа комисия, която приключи работа миналата седмица, че проекта „Белене” отговаря на евростандарта. На нашите норми по безопасност и на нормите, по които е проектиран”, обяви в ефира на „Радио К2” Богомил Манчев - изпълнителен директор на „Риск Инженеринг” и консултант по проекта АЕЦ „Белене”. „Първата точка, първото основно изискване е да отговаря на евронормите. Проектът отговаря на всички съвременни изисквания”, уточни енергийният експерт. Той каза още, че в Европа критериите за безопасност на реакторите са най-тежки, защото е с най-гъсто населени места спрямо други държави в света, където се правят ядрени централи. „Не очаквам пречки за „Белене”, освен ако отново не се окаже, че ние сме „лошото дете”, а те „добрите”. Но ако приложим еднакви критерии, нашият проект ще мине преди техните”, коментира Манчев. Експертът бе категоричен, че за проекта „Белене” са приложени най-тежките изисквания по сеизмика от всички съществуващи проекти в света. „Вадят се всевъзможни аргументи срещу „Белене” – че бил скъп, ненадежден и стар проект. Заплашват хората с всевъзможни „фактори”. Но въпреки усилията да бъде спрян преговорния процес по продължаване работа по техническия проект на АЕЦ „Белене”, това не се случи. Работата продължава”, подчерта председателят на Български атомен форум в разговор с водещата на „Радио К2” Нора Стоичкова. „Опитаха да кажат, че някой си е позволил да подпише нещо на тъмно, без да пита когото и да било. Но се оказа, че няма подобно нещо. Нито е предрешен някакъв въпрос. Цената на проекта е оставена изцяло да бъде решавана от нашата държава в лицето на НЕК, Българския енергиен холдинг и министерството”, заяви Манчев. „Най-вероятно до месец-месец и половина ще приключи преглеждането на техническия проект и той би трябвало да получи лиценз, за да се започне същинското строителство. Всичко останало е въпрос на организация и договаряне на цената”, смята експертът. „Трябва да е ясно, че за да бъде реализиран адекватно, трябва да се стартира онзи меморандум, който беше подписан от 30 ноември, и по който умишлено се пречи до момента да се стартира създаването на проектната компания. Тя е тази, която ще финансира проекта. Ще се плаща от съответното юридическо лице, което ще се казва Проектна компания „Белене” – обясни енергийният консултант. Проектната компания ще участва на пазарен принцип, затова и пазарната цена на тока ще се определи от различни фактори, а не от цената на построяването на АЕЦ-а. „Не бива хората да се плашат, че за АЕЦ „Белене” ще плащат техните внуци, правнуци и т.н. Нито един лев няма да излезе от бюджета”, увери Манчев. Според него кредитната задлъжнялост на страната ни най-вероятно ще се увели, ако НЕК си запази 51% в бъдещата проектна компания и тегли кредит. Но би могла да го гарантира със своята част от акциите „като особен залог”, когато започне да работи централата, заяви експертът. По този начин НЕК ще може да си връща парите, които е взела като кредит и да си запази своите 51%. Той е на мнение, че с построяването на АЕЦ „Белене” обаче икономиката ни ще заработи със „свежи пари” и ще я облекчи. Експертът очаква на площадката да работят между 11 и 13 хиляди души, а индиректно – между 35 и 50 хиляди човека. Богомил Манчев изрази съжаление, че проекта „Белене” от чисто технически и икономически, се е превърнал в политически. „Г-жа Надежда Нейнски се упражнява доста сериозно с говорене срещу проекта в Европейския парламент. Проектът се превърна в политическа играчка. И това е абсолютно пагубно. Същото се случи с 1-4 на АЕЦ „Козлодуй” и ги загубихме. Очевидно не знаем как да водим политическа битка на международната сцена, а знаем как да си подливаме вода в нашата държава”, коментира консултантът. „В същото време с отворени обятия някои ни обясняват как не е лошо да направим проекта с представители на западната ядрена енергетика. Изключително погрешно е да се противопоставя един производител на друг”, подчерта той. „Държави като Китай се опитват да произвеждат реактори, но те са второ поколение, защото използват технология от Франция или САЩ”, допълни експертът. Манчев съобщи, че в света има 5 производители на трето поколение реактори - Русия, Франция, САЩ, Япония и Южна Корея. А по безопасност те били постигнали почти еднакви показатели. Консултантът уточни, че в момента само два реактора от трето поколение отговарят на евростандарта, коментирайки споровете около въпроса какви точно реактори да има в Белене. „Единият е този, който е избран за реализация на проекта АЕЦ Белене, а вторият е EPR 1650 – френски реактор, който се реализира във Франция и Финландия. В бъдеще най-вероятно ще се появи AP-1000 (бел.ред. - реактор на американската компания „Уестингхаус”), но трябва да измине лицензионен път, за да бъде одобрен от европейските норми за ядрена безопасност”, информира Манчев. „Френският реактор EPR 1650 пета година се лицензира на американския пазар, а има лиценз в Европа”, добави той. Енергийният експерт обясни, че нормативната уредба у нас е доста по-консервативно и по-тежка, защото страната ни не е производител на ядрено оборудване и трябва да сме „максимално защитени” и сигурни, че съоръженията са „устойчиви”. „Критериите ни са в допустимите рамки, които са приети от Международната атомна агенция от Комисията за ядрено регулиране (NRC) – регулиращия орган на САЩ, основен производител на закони в световната ядрена общност. Може би 70% от основните параметри на Международната агенция се създават като нормативна база от NRC. Не на последно място е регулаторът на Франция, и GRS – регулаторът на Германия. Но в Герминя е по-заседнал във времето, защото те над 30 години не създават, а експлоатират ядрена индустрия”, каза в ефира на „Радио К2” Богомил Манчев. „Много хора се заблуждават, че едва ли не някой може да вдигне телефона и да каже на лицензираща организация: „Я му напиши на този един лиценз, защото той е от наште”. Няма такъв случай. Това е работа с години”, заяви експертът. „Когато говорим дали може да се изгради друг блок към АЕЦ Козлодуй, трябва да се знае, че ще загубим между 7 и 9 години, ще се върнем в изходна точка”, коментира Манчев. „Можем да преместим реакторите от Белене в Козлодуй, но отново ще загубим същото време”, поясни председателят на „Риск инженеринг”. Той уточни, че реакторите на АЕЦ „Белене” и на „Фукушима” са различни и като поколения, и като технология. „В световен мащаб организациите, които се занимават с правене на нови поколения реактори са предвидили обемите на херметичните части да са много по-големи. Така, когато хипотетично се случи авария и има изтичане на топлоносител, той да остане в по-голям херметичен обем, за да е по-безопасно. За да имаш възможност да го охлаждаш и контролираш”, каза експертът. „При „Фукушима” торбинните реактори са свързани, докато при нас те са разделени в парогенераторите вътре в херметичната част. Те имат херметичен обем от 10 хиляди кубични метра, докато нашите ще са с 65 хиляди кубични метра. Това е от изключително важно значение”, обясни Манчев. „При авария на новите реактори, когато има изхвърляне отдолу на топлоносител и пара от първи контур, в този херметичен обем по математически модели е пресметнато и установено къде са т.нар. застойни зони”, разкри експертът. „Във всички тези места на нашето ново поколение реактори се монтират рекомбинатори, които да изгарят водород, за да не може да се получи взрив. Защото след окисляването с кислорода водорода се взривява и настъпва механичен взрив”, добави той. В новите поколения реактори са предвидени активни и пасивни системи с по-голям обем вода. „Вследствие на заливането с вода на всички генераторни станции, пасивните системи могат да охладят и приведат в безопасно състояние реакторната инсталация. Тоест - горивото да бъде охладено под 200 градуса, за да може с времето да достигне до 80-90 градуса, което е контролируема реакция и може да стои така безкрайно дълго време”, разясни Манчев. Високата цена на новото поколение реактори се дължи на допълнителните и нови мерки за сигурност. „Имате обем с херметична зона, защитена със стоманено-бетонна обложка с голяма дебелина. Има и втора обложка, която е чисто механична защита. Между тях двете има достатъчно голямо разстояние, в което се инсталират много съоръжения, необходими за функционирането на централата. Така че тя има двоен капак”, съобщи експертът. От новите реактори от трето поколение само руските и френските имат „система за улавяне на стопилката”, уточни Манчев. „Улавяйки тази стопилка, която е с висока температура и доста тежка – над 25 пъти по-тежка от водата, отива в един басейн с вода с висока концентрация на борна киселина. Така че рязко да се намали верижната реакция и да се охлади стопилката. Да бъде контролируемо охлаждана и наблюдавана”, каза още той. Вече се проектирали нови контейнери, за да може отработеното гориво на площадката да бъде съхраняване минимум 60 години, съобщи Богомил Манчев в ефира на „Радио К2”. „То стои първоначално 10 години в басейна до реактора, където се охлажда. След това се поставя в едни контейнери и стои в т.нар. хранилища за съхранение на отработеното гориво по сух способ. При тях няма вода”, уточни експертът. Манчев допълни, че в момента у нас вече започнал процес на изграждане на хранилища за високоактивни отпадъци. „Не касае ядреното гориво, а продукти, които се получават вследствие преработка на ядрено гориво. Когато ние връщаме ядрено гориво на някоя от държавите, вследствие на преработката му те би трябвало да ни върнат високоактивните отпадъци, които се получават от преработката на ядреното гориво. Ние сме длъжни да си ги съхраняваме на наша територия и трябва да имаме хранилище. Доста скъпо съоръжение е, дълго време ще се прави. Има финансиране за него”, увери енергийният консултант. Богомил Манчев коментира и информацията, че в близост до Резово Турция щяла да строи ядрена централа. „Ако реакторите са на 50 километра от Резово, тогава няма проблем”, категоричен бе експертът. Източник: „Радио К2”

Профил