ФЕСТИВАЛЪТ НА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ - ВРЪХ В СЕЗОНА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ

04.08.2019г.

Иван Върбанов Гледали ли сте опера в ... пещера? Никога? Е, как така? А защо сте изпуснали това вълшебство от великолепие, изключителност на преживяването, което е незабравимо пътешествие във времеви портал на крилете на музиката на Рихард Вагнер? Фантастичност и реалност, вечност и съвремие, величие на непреходното творение - създадено и преминало отвъд столетията чрез енергията на Вселената и материализирано от вибрацията и извънредната матричност от звук, видения и картини, музика, изключителност до степен на свръх-мистичност, фигури, създадени от природата, кодирани от класната интерпретация на певци, музиканти, танцьори, художници. Екстаз на сетивата и скок в друго измерение. Това е успял да види, да създаде и да случи в пространството на Белоградчишките скали оперния феномен - Пламен Карталов. Директорът на Софийската опера и балет, който със своя неспокоен и вечно търсещ дух не престава да служи и да бъде отдаден на високото изкуство, като създава единствено и само оригинални музикално-сценични продукции, ситуирани в конкретна среда, обстоятелства и контекст, изцяло надхвърлят рамките на оперния спектакъл. Карталов търси и съгражда винаги нови светове. Творец от неговия ранг е богатство за всяка национална култура, а приносът му за развитието на оперния театър е значим, огромен и международно признат. "Опера на върховете" е само част от линията на уникалния и собствен почерк на Карталов, естествено продължение на вектора от успешни и наложили се формати: "Опера в парка", "Опера на площада", Софийски летен Вагнеров фестивал, "Концерти за бебоци", "Сцена на вековете", "Крепост на вековете" и др. Тук трябва да отбележа, че независимо от опитите за епигонско подражателство, оригиналът винаги е неповторим. Напъните на регионални ентусиасти да копират, мултиплицират или да адаптират (под формата на производни версии и реминисценции) авторските идеи на Карталов, се изгубват и потъват в пространството с ефекта на отражения от криви огледала. Бих посъветвал всички амбициозни претенденти да изхождат винаги от максимата, че всеки творец/артист е неподражаем и уникален по своята природа. Живейте и създавайте оригинални торби и проекти. Но, нека, все пак, оставим правото на всеки да прави своя избор чрез свободната си воля, знаейки, че времето отсява безапелационно и е безкомпромисният съдник на величието, стойностното и значимото. Респектиращо е върховото постижение от най-новата история на музикално-сценичното изкуство у нас - реализацията на най-мащабните творби на Рихард Вагнер: "Пръстенът на нибелунга", "Тристан и Изолда" и "Парсифал", които се изпълняват приоритетно само от български оперни певци. Забележителен и престижен успех за Софийската опера и балет, който бе признат и откроен в международен мащаб от най-изтъкнатите специалисти. Нека припомним, че президентът на Международната асоциация на Вагнеровите общества - Йозеф Линхарт, лично връчи златната значка и знамето на общността на театъра и на неговия генерален мениджър. "Опера на върховете - Белоградчишки скали" е част от музикалния залп, с който се закри успешния сезон на първия ни оперен театър. Паралелно със зрелищните спектакли, които бяха представени на откритата сцена, разположена на крепостта Калето, бе представен и мистичния спектакъл - пърформанс в три части: "Вагнер Магура: Богове, Великани, Джуджета и Валкюри". Вагнер има няколко опери, които в сюжетите си ситуират картини на действието в пещери. Ето от тук идва идеята на Пламен Карталов, който събира тези части в една фентъзи феерия. Самият режисьор въвежда публиката с разказ за предстоящите легенди, части от които зрителите виждат да оживяват пред очите им. Богове, великани, джуджета и валкюри оживяват в подземията от варовикови форми и образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни бисери. Пещерата "Магура" крие голямо богатство. В нея се намира най-голямото находище на скални рисунки в Европа. Тук впечатляват внушителните "Голям сталактон" - висок 20 метра и най-големият сталагмит - "Падналият бор", който е дълъг почти 11 метра. Всичко в Магурата започва преди 15 милиона години. Праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано, фигури на танцуващи женски силуети, изображения на ровуващи мъже, маскирани хора, звезди, светлини и прожекции. Машината на времето се завърта от късния неолит, през най-ранния слънчев календар на Европа и ето - с първите акорди образите проясняват и материализират героите на Вагнер. Следват мистични и възвишени картини, които отвеждат до сакралното тайнство на братството на рицарите на Свещения Граал. Евхаристията е велико тайнство, което Рицарите знаят и пазят, както и се уповават на спасителната сила на Свещения Граал, а докосването им до него е целебно и е извор на вечния живот. Стратегията на уникалното преживяване е преминаването на публиката през девет точки (сета), където се представят отделните оперни сцени от "Рейнско злато", "Парсифал" и "Тайнфойзер", а именно: 1. На входа на пещерата - из операта "Рейнско злато" - Ваххала 2. Реминисценция "Открадването на Рейнско злато" 3. Праисторически тайнства - увертюра към операта "Парсифал" 4. Из операта "Рейнско злато" - Нибелхайм 5. Из операта "Танхойзер"- пещерата на Венера, дует на Венера и Танхойзер 6. Шествие "Пилигрими"- хор из операта "Танхойзер" 7.Из операта "Парсифал"- Тайнството на Светия Граал 8. На изхода на пещерата - Финал "Рейнско злато" 9. Финала - Тържествена наздравица "Ездата на валкюрите" из операта "Валкюра" Оперното изкуство е тайнство и възвишеност, които точно тук, в Магурата, имат потресаващо силно въздействие. Легендите, непреходните опрени сюжети и послания, създават поток от Светлина, която като чудо преобразява - и участниците в скалния спектакъл, и публиката, която излиза пречистена от знаменателното пътуване. След края на това удивително пътешествие, което трае 2 часа и 45 минути, публиката е екзалтирана и не крие своите поздравления и комплименти към създателите и екипа на Софийската опера и балет. Радостта, щастливите очи и греещите усмивки на лицата на хората наистина са безспорен знак за успеха. С този полет над върховете на Белоградчишките скали завършва успешния сезон на Софийската опера и балет. Още звучат нестихващите аплодисменти за балетите: "Кармина Бурана" и "Дамата с камелиите"; за оперните спектакли: "Трубадур", "Кармен" и "Турандот"; за представянията на мюзикъла "Мама миа!". Вече е ясно, че предстоящият сезон ще бъде изключително наситен с множество премиери, а тържественото откриване ще бъде на 20-ти септември с Гала-концерт, посветен на 90-годишнината на Николай Гяуров. Още топли са новините, че Орлин Павлов ще видим в една от главните роли в мюзикъла "Клетниците" - под режисурата на акад. Пламен Карталов. Легендарната Райна Кабаиванска, която бе удостоена с международната награда "Мария Калас" на 2-ри август във Верона, ще проведе своя майсторски клас в София от 11-ти до 28-ми септември, а тържественият концерт на нейните ученици е насрочен за 29-ти септември. Със сигурност Пламен Карталов е заложил много и интересни премиерни заглавия за ценителите на оперното и балетно изкуство. Успехът на сезон 2019/2020 вече е програмиран и ще се случи. Гарант за това са великолепните и бляскави професионалисти, които отстояват със своето изкуство славата на националния оперен театър. Съвсем накрая, в навечерието на заслужената лятна ваканция на творческите и технически екипи, е хубаво още веднъж да ги поздравим и им да благодарим за отличната работа и труда, сърцето и душата си, които влагат, за да радват вярната публика. А ние с нетърпение ще очакваме началото на сезона, за да разберем кои ще са премиерните оперни и балетни спектакли и как ще бъде продължена и развивана новата жанрова линия на представяне на хитови мюзикълни заглавия.

Профил