„Най-голямата група от пълнолетни граждани у нас не определят своите политически убеждения нито в ляво, нито в дясно, нито в центъра. Около 48% са тези, които твърдят, че имат някакви политически убеждения, но най-масовата група е трайно отблъсната от политиката. Повече от половината граждани обявяват, че нямат определени политически убеждения”, коментира предизборната обстановка в ефира на „Радио К2” социологът Юрий Асланов.
По време на изборите има „надхитряване на народната любов”, смята той. Най-вече на местните избори, които според Асланов са „парад на популизма”. Докато при президентските избори ситуацията е по-сложна.
„При избирането на президент хората са твърде мнителни. Изборът е подчертано мажоритарен. Претоварен с очакванията на хората, които не винаги президентската институция може да изпълни и уплътни”, анализира социологът. Все пак гласоподавателите са доста по-взискателни, когато избират държавен глава и много трудно „върви играта на популизъм”, подчерта Асланов.
Социологът заяви, че не е сигурен как ще се отрази съчетаването на два различни избора в един ден на общата избирателна активнотс. „Аз по-скоро смятам, че характерът на президентската кампания ще окаже влияние на местните избори, отколкото обратното”, каза Асланов.
Той бе категоричен, че у нас от доста време има „криза на лидерството”. „Няма нито един безспорен, ярък авторитет. Ако са се появявали такива, то е било за малко – при завръщането на Симеон Сакскобурготски, при Бойко Борисов в началото. Има едно изтощаване общо по тази тема, една ерозия на доверието към всички и към всичко”, констатира Асланов.
Това според него е причината политическите централи да не избързват с издигането на кандидати още отсега.
„Винаги кандидатите до последно са тънели в догадки. Имало е случаи, в които 5 минути преди затварянето на регистрацията за кандидатите се е регистрирал кандидат, който в крайна сметка спечели изборите – така беше през 2001 година”, коментира социологът.
Той предполага, че кампаниите ще стартират евентуално през лятото, когато ще са ясни вече кандидатурите на водещите политически партии. Асланов е на мнение, че датата на провеждането на изборите не е толкова важна и заблуда, че ще е в изгода на една или друга политическа сила.
Директорът на социологическа агенция „Афис” съобщи, че напрежението в обществото ни е свързано с обедняването и страха от загубата на работни места, отколкото директно с политиката.
„Засега хората не свързват проблемите си с действията на правителството. Няма центрирано мнение с една причина, която да се изтъква над останалите. Преобладава мнението, че икономическата криза се задълбочава, че тя се развива не според прогнозите. И очакванията за бъдещето са по-скоро песимистични”, подчерта Асланов в разговор с водещата Клара Маринова.
Най-засегнати в България, заяви той, са безработните и нископлатените служители. Като дял от общата безработица преобладават временно безработните. По данни на „Афис” те са около 10%. „В анкетите те твърдят, че са временно безработни, тоест - имат надежда, че биха могли да си намерят работа. Но има и 6%, които са обезкуражени. Те са трайно безработните”, посочи социологът.
Нископлатените категории работещи, които са на второ място, признават, че очакват в близко време да загубят работата си, уточни Юрий Асланов.
„Почти в половината от българските домакинства има най-малко по един член на семейството, който или е загубил през последната година работното си място, или очаква в скоро време да го загуби. Това не означава, че е вярно или че ще се случи, но създава доста песимистична картина”, допълни социологът.
По данни на агенция „Афис” пенсионерите са от групата на най-засегнатите от кризата - заради замразеното увеличение на пенсиите.
„Инфлацията не стои на едно място, цените се покачват. Пенсионерите са засегнати заради поскъпването на стоки от първа необходимост. Те са потребители на хранителни стоки и на битови услуги, които поскъпват заради ръст на цените на горивата и другите енергоносители”, обясни Асланов.
Източник: „Радио К2”
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.