След 5 поредни години спад, през 2018 г. България отчита повишаване на броя на компаниите в несъстоятелност, споделят анализаторите на Кофас в годишното си проучване за региона. Страната ни се нарежда на второ място по този показател сред държавите от Централна и Източна Европа.
Въпреки двуцифрения ръст, в абсолютна стойност броят на фалиралите компании не е голям – 360, което е едва 0,09% от всички, опериращи в страната. Специалистите на Кофас коментират, че основните причини за ръста на несъстоятелността са свързани с фалита на няколко ключови дружества, както и с по-висока задлъжнялост, увеличаването на цената на труда, цикличността на икономиката, а също и с индивидуален фактор като недостатъчно добър мениджмънт.
Според проучването на Кофас, ситуацията с несъстоятелностите в целия регион на Централна и Източна Европа е сравнително благоприятна. По-голямата част от държавите регистрират спад на процедурите по несъстоятелност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едва четири отбелязват увеличение – България, Хърватия, Полша и Сърбия. Регионалната разбивка показва голяма динамика, варираща от намаление на несъстоятелността в Украйна с 35,2%, през лек спад с 0,2% в Латвия до скок от 42,3% в Хърватия. Като цяло в региона на Централна и Източна Европа през последните години компаниите успяха да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, така и външно. Така благоприятната икономическа обстановка намери отражение върху платежоспособността на фирмите в региона.
И все пак, компаниите през 2018 г. изпитваха различни предизвикателства, които се отразиха върху ликвидността на бизнеса им. Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от БВП. Търговската война, неясният процес на излизане на Великобритания от Европейския съюз, но най-вече забавянето в еврозоната, допринесоха за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ. В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността. Все по-голям брой компании отчитат недостиг на работна ръка през последните години и това се превърна в най-съществената бариера на текущите бизнес операции на дружествата, ограничавайки също възможното разширяване. Изправени пред различни предизвикателства, някои компании не са в състояние да извършват плащания навреме.
След леко забавяне на растежа на БВП до 3,2% се очаква растежът на България да се стабилизира на 3,4% през 2019 г. Както и в миналото, вътрешното търсене остава водещ двигател на растежа – дори и нараства по-малко енергично, отколкото през 2018 г. Исторически ниският процент на безработица (4,8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличението с 10% на минималната работна заплата през 2019 г., също имат положително въздействие.
Ръстът на БВП в Централна и Източна Европа се забави, но остана на стабилни нива през 2018 г., като все пак се очаква и по-нататъшното му забавяне. В действителност, по-слабият темп на растеж на БВП, очакван в региона, ще се дължи най-вече на въздействието на по-бавното външно търсене. Предвижда се средният растеж в страните от Централна и Източна Европа да достигне 3,6% през 2019 г. и 3,2% през 2020 г. От друга страна, според прогнозата на Кофас, се очаква темпът на растеж на България да се стабилизира на 3,4%.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.