„Създаването на хранителни банки у нас ще имат изключително висок икономически ефект. На първо място за социалното министерство, което отделя средства и подпомага социално-слабите. От друга страна – защо продукт, в който са вложени толкова средства, трябва да бъде унищожен и изхвърлен, след като може да бъде оползотворен?”, коментира в ефира на „Радио К2” Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България и собственик на фирма „Тандем”.
Вътев бе гост на обзорното предаване „На шестия ден” с водещ Илиана Беновска.
Хранителни банки се появяват още преди 40 години в САЩ, информира Кирил Вътев. Вече съществували и в много други държави по света в Европа, Азия и в арабския свят. Той съобщи, че контролните органи към Министерството на земеделието и храните, както и министерствата на икономиката, финансите и на труда и социалната политика, съвместно с Асоциацията на месопреработвателите и неправителствени организации вече работят за реализацията на идеята и у нас. Съгласен е с тезата, че хранителните банки са проява на социална, но и на корпоративна отговорност.
„Проектът се води от фондация „Фора”. Има едно момиче - Марина Бракалова. Тя от доста години полага усилия за създаването на хранителните банки в България”, разкри Вътев.
„Не съм чул за срок, в който ще се осъществи, но след като всички подопечни ведомства и браншови организации от хранително-вкусовата промишленост работят по него, не виждам причина до края на годината да не се реализира, и то не само на документи”, допълни той.
„Храната, която предстои да й изтече срокът на годност, но не е изтекъл, е годна и безопасна за консумация. Не е ли по-добре тя да бъде насочена към съсловия в обществото, които нямат средства? Към безпомощните и социално-слаби хора, за да бъдат нахранени?”, попита Вътев.
„Винаги има и резерв след обявения срок на годност и при правилно съхранение на продуктите защо тази храна да бъде бракувана”, коментира председателят на Асоциацията на месопреработвателите. Кирил Вътев смята, че така биха намалели и криминалните случаи, битовата престъпност, кражбите.
Обикновено става дума за храни, които или им изтичал срокът на годност, или им били повредени опаковките и нямало шанс да бъдат продадени на реалната цена в търговските вериги и магазините. Вместо да залежават по складовете, по-добре те да бъдат дарени, смята Вътев.
„В тази организация ключова работа имат общините и социалните служби. Останалото е предмет на нормативна уредба и на логистика. Всеки производител или търговец ще съобщава на съответната служба за такива храни. Ще се издава надлежен документ. Контролните органи ще проверят, че всичко е безопасно, и продуктите ще се разпределят в домове за сираци, за стари хора. Или за хора в неравностойно положение, трудноподвижни”, посочи той.
Кирил Вътев изключи да има масово злоупотреби с по-старите продукти с появата на хранителните банки. По-скоро сега се наблюдавали такива, защото понякога търговци и производители преетекират продуктите, разчитайки на резерв от срока на годност, за да ги продадат в мрежата.
„Когато обаче има къде да отидат тези продукти, никой няма да има стимул да го прави. Защото вероятността да бъде хванат и санкциониран, е много по-голяма. От това ще спечелят и контролните органи, ще спечелят и гражданите, които пазаруват, защото ще бъдат спокойни, че всички стоки с изтичащ срок на годност ще има къде да се реализират”, подчерта Вътев.
Дарителите на продукти за хранителните банки би трябвало да бъдат данъчно-облекчени, смята той. Достатъчно е върху дарените храни да не се плаща ДДС. Това би елиминирало и стимул за злоупотреба с ДДС, категоричен бе Кирил Вътев.
„Всеки производител или търговец трябва да има лимит за дарение за не повече от 2% от продукцията”, предлага председателят на Асоциацията на месопреработвателите.
„Проблемът е, ако някой служител от социалните служби реши после, че от дарените стоки може да изкара пари и да започне да ги продава. От това се притеснявам”, заключи той.
Източник: „Радио К2”
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.