Интервю на Иван Върбанов / Varbanov Public Relations

- Буквално преди ден бяхте на сцената на Болшой. Разкажете как премина гастролът Ви там? Какво беше преживяването? Как дойде поканата? Как ви приеха колегите Ви?

- Най-големият подарък, който получих за Коледа, беше телефонно обаждане от агента ми, който развълнувано ми съобщи, че съм поканена от Болшой театър да изпълня една от най-любимите си роли – Розина от операта "Севилският бръснар". Буквално останах без дъх. Учила съм в руско училище, оттам организираха екскурзии до Москва, но аз бях ангажирана и нямах възможност да отида, а много исках. И сега, не само се сбъдна мечтата ми да посетя Москва, а бях поканена да пея на сцената на Болшой театър! Преживяването беше невероятно. Посрещнаха ме на летището. В операта всички ме приеха много радушно. Имахме много интензивни и ползотворни репетиции. Сработихме се бързо с останалите колеги, които са невероятни професионалисти. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от този екип. На спектаклите публиката искрено се забавляваше, аплодираха ни много, което означаваше, че добре сме си свършили работата и съответно и ние бяхме щастливи. В свободното си време се разхождах и разглеждах….. Времето не беше твърде приятно, но това по никакъв начин не помрачи настроението ми. Центърът на Москва буквално е облян от светлина – невероятна красота! Тръгнах си оттам изключително заредена и позитивно настроена.

- Пътят в пеенето започва от Детския радиохор и акад. Христо Недялков. Какво бихте казала днес за неговата школа и за основата, която Ви даде той?

- Да, 9 години съм пяла в Детския радиохор под ръководството на маестро Недялков и мога да кажа само, че за мен това беше една огромна школа – школа, която формира, учи и възпитава много неща. Тя е отговорност, съзнателност, желязна дисциплина, култура на работа, поведение и общуване, грижа за ближния… Имали сме дълги и тежки турнета по света и именно тази школа ни е помагала да се справяме с всякакви ситуации и да бъдем успешни. Лично аз съм благодарна за тази школа, защото тя ми помогна да съм човека, който съм днес и тя все така е валидна за мен.

- Разкажете ни повече за вашите учители в пеенето? Кои са златните уроци за красивото пеене - белканто? Намерихте ли голямата тайна на вълшебното и красиво пеене?

- В България учители по пеене не съм имала, освен наученото от Христо Недялков. В Кралската консерватория на Шотландия имах много добри учители, там се научих на всичко. Безспорно най-голям принос за развитието ми има моят вокален педагог – Клеър Ширър. Имах невероятния късмет да срещна точния човек за мен, който ме научи на подходящата техника, тя успя да извади най-доброто, на което съм способна. Моята колоратура е натурална, но без много труд и правилно навигиране нямаше да постигна този резултат. Много е важно да познаваш тялото си добре, да можеш да контролираш дъха си и в същото време всичко да се лее с голяма лекота. Правилната фразировка и легато линиите са ключови! Продължавам да се уча – гласът ми расте и се развива непрекъснато, с Клер поддържаме непрекъсната връзка. Според мен вълшебството на красивото пеене се крие в това не да мислиш за самото пеене, а да се потопиш в музиката, която изпълняваш, да усетиш емоцията и да й се насладиш. Разбира се, това следва след добре изработената техника.

- Какъв беше пътят от University of Glasgow до Royal Conservatoire of Scotland? Решение, избор или предопределен път?

- Аз го определям като „моята съдба“. При цялата ми любов към пеенето не съм си помисляла да го превърна в своя професия, защото знаех колко е сложна добрата реализация, ако изобщо човек успее да се реализира… Заминах за държава, в която не познавах никого и за която почти нищо не знаех с идеята да уча психология и музика в University of Glasgow. Обучението по музика се оказа изцяло теоретично, а аз исках да пея. Тръгнах да търся хор, място, където да пея. И случайно попаднах в консерваторията, където ги помолих да ми помогнат. Оставих диск със свои сола и имейла си. След няколко дни най-ненадейно получих писмо от декана на факултета по класическо пеене, в което пишеше, че е много впечатлен и ме кани на среща. Последва прослушване. Никога няма да забравя как чаках в коридора след прослушването и в главата ми бушуваха всякакви мисли и емоции. Деканът излезе от залата, погледна ме и ми каза: От утре започваш, ако искаш. Буквално бях шокирана. А сега накъде?! Но знаех, че това е нещото, което най-много обичам, и го последвах….прехвърлих се в Кралската консерватория на Шотландия 2 месеца след началото на учебната година и учих там 8 години.

- На кого бихте искала да благодарите за шанса, който имате да бъдете оперна звезда и да пеете по целия свят на толкова много престижни сцени?

- Безкрайно благодарна съм на тогавашния декан на факултета по класическо пеене професор Кристофър Ъндъруд. Ако не беше толкова настоятелен и убедителен, че ще имам успешна кариера, не мисля, че бих се осмелила да тръгна по този път. Разбира се, най-голяма заслуга за певческото ми развитие има вокалният ми педагог Клер Ширър – дълбоко я ценя и уважавам. Изключително благодарна съм на Доминик Мейе – вече бивш директор на Виенската опера, който ме покани да се присъединя към ансамбъла солисти на операта, след като спечелих първо място на престижния международен конкурс Neue Stimmen в Германия. Той ми даде изключителния шанс да покажа какво мога на една от най-изтъкнатите оперни сцени в света, което от своя страна отвори много нови врати за мен. Цялото ми развитие и постиженията ми, обаче, нямаше да бъдат възможни без силната подкрепа, която непрекъснато получавам от своя съпруг и от семейството си.

- Вие сте част от Live Music Now. Разкажете ни повече за тази мисия и кауза.

- В студентския си период бях активен член на организацията Live Music Now, благодарение на което натрупах безценен опит. Успях да направя много концерти и да общувам с различни хора от всякаква възраст. Посещавала съм домове за възрастни, за хора с деменция и различни увреждания; правила съм концерти в детски градини, в домове за деца със специални нужди… За целта съм преминала през множество обучения в рамките на организацията, защото всяко такова участие е строго специфично, деликатно и следва да бъде внимателно обмисляно. Това наистина е мисия. Да радвам хората с музиката си, да ги накарам да се почувстват по-добре, макар и за малко – това е моето удовлетворение и моята радост.

- Какво следва след Москва и София? Кои са ролите, които започвате да подготвяте? В маршрута Ви за гастроли какво предстои - Япония, Южна Корея ... ? Накъде?

- В тази сложна обстановка е трудно да се правят дългосрочни планове. Имах насрочени концерти в Япония, но се наложи да бъдат отложени засега. Към момента подготвям ролята на Чечилио от операта "Луций Сула" на Моцарт, която се очаква да бъде преставена в зала "Чайковски“ в Москва като концертно изпълнение. Следва да взема участие във фестивала в Брегенц с ролята на Велгунде от операта "Рейнско злато" на Вагнер. Много неща са планирани, но има време…

- Пожеланието Ви към българската публика и оперните меломани?

- На първо място желая на всички да бъдат здрави, да имат вяра, че скоро оперните къщи и концертните зали отново ще отворят широко врати и ще могат на живо за се наслаждават на прекрасни изпълнения. А към момента има много преки излъчвания от различни точки по света, които си струва да бъдат гледани. Ние, изпълнителите, даваме всичко от себе си, за да успяваме да ви пренесем в света на оперното изкуство и да бъдем заедно, макар и не по традиционния начин, а чрез малкия екран.

- Кои са съставките за успех на Светлина Стоянова?

- Обичам много работата си, обмислям и подготвям всяко свое изпълнение с голямо внимание към всеки детайл, за мен няма по-важни и по-малко важни участия – всички са важни и винаги давам най-доброто от себе си.

- Най-важното, за да бъде един млад човек успешен в своята професия? В какво вярвате? И на какво се осланяте?

- Вярвам, че, за да бъде един млад човек успешен в която и да е област, трябва да има сериозна подготовка, да бъде упорит, отговорен и дисциплиниран, да се усъвършенства непрекъснато и да вярва в собствените си възможности, да бъде достатъчно търпелив, да има самочувствие, но да е здраво стъпил на земята и да не се самозабравя.