Конференцията "Културна политика: Япония и пътят на успеха" събра онлайн учени и интелектуалци от Япония и България

10.03.2021г.

DMI DEVELOPMENT

Конференцията "Културна политика: Япония и пътят на успеха" събра онлайн учени и интелектуалци от Япония и България

За първи път в онлайн среда се състоя международната конференция "Културна политика: Япония и пътят на успеха". Форумът, с домакин Катедра „Японистика” на СУ „Св. Климент Охридски“, се проведе на 6 и 7 март 2021 г. и беше предаван на живо във фейсбук страницата на катедрата - https://www.facebook.com/YaponistikaSofiaUniversity. По този начин всички регистрирани потребители от България и страната на изгряващото слънце имаха възможност да проследят дискусията и да поставят своите въпроси към панелистите. Специален гост на международната конференция беше Тошио Сузуки - съосновател и продуцент на най-голямото студио за анимация в Япония – „Гибли”. Той сподели, че добре познава българската култура, като дори показа дългосвиреща плоча на световноизвестния хор “Бодра смяна”. По думите му именно изпълненията на хор „Бодра смяна” са го вдъхновили, за да направи филма „Само вчера”. В отговор на множеството въпроси, той подчерта, че в Япония жените са стълб на обществото и самото студио „Гибли” изгражда и популяризира образа на силните жени. Тошио Сузуки посъветва младите хора да пазят традициите и ценностите, което ще предизвика засилване на интереса към Япония и България, които въпреки отдалечеността си, имат културни сходства. Сред останалите участниците във форума бяха проф. д-р Мадлен Данова, декан на ФКНФ, проф. Ясуши Ватанабе от Университет „Кейо”, проф. д.и.н Иван Илчев, проф. Гергана Петкова и доц. д-р Евгений Кандиларов от СУ „Св. Климент Охридски”, проф. Томиюки Уесуги от Университет „Сейджо”, проф. Хироши Араки от Международния център за японистични изследвания, проф. емеритус Масахиро Хамашита от колеж „Кобе“, Казутака Сато от Международната асоциация „Отаку експо”, както и проф. Анри Кулев и маестро Йордан Камджалов. Проф. Ясуши Ватанабе представи историческата траектория, предизвикателствата и бъдещето на японската „мека сила”. Според него „меката сила” е силата на привличане. Това е способността да спечелиш сърцата и умовете на хората и по този начин да си осигуриш оптимална среда, в която да следваш националните и глобалните си интереси. По думите му от 2011 г. много активно се разпространява инициативата ” Cool Japan” – брандиране на японската „мека сила” като през 2018г. индексът на „меката сила” на Япония я поставя на 5 място в света. Проф. Илчев проследи историческите проявления на „меката сила” в България. По думите му, през 1876 г. няколко от българските политически лидери са поканени да участват в първото славянско етнографско изложение в Москва и това е първият опит на българите да привлекат чуждестранното внимание върху собствената си култура. През същата година, българските вестници отбелязват, че по-голямата част от османските щандове на световното изложение в Париж са изработени от български занаятчии. На тази изложба Япония показва примери на своето изкуство. Така „меките сили” на двете страни се срещат за първи път. Проф. Томиюки Уесуги постави акцент върху културния аспект на японската „мека сила”. Той дискутира актуалната ситуация със световната пандемия от коронавирус и как японците се справят в тази ситуация. Според него, те активно започват да използват образи на манга и аниме, като популярния Амабие – пазител на нацията, за да представят мерките на правителството за бора със заразата, както и да визуализират самото лице на вируса. Проф. Петкова представи пътешествие във вселената на японските приказки. В тях виждаме изключително ценните качества като екипност и единство във всяко изпитание, изтъкна тя. Японците живеят един с друг и с природата. Те биха ни били особено полезни с това как по време на бедствия да не забравяме да се фокусираме върху важните неща, хората, които са ценни за нас, защото утре може да не са до нас, допълни проф. Петкова. Според нея Япония е много добър пример за нас как да преминаваме през такива кризи. Останалите участници в двудневната международна конференция акцентираха върху огромната роля на културата и образованието за формирането и развитието на настоящото поколение млади хора в двете страни. Поради подчертания интерес към събитието и многото въпроси, поставени в залата на Софийския университет и онлайн, форумът продължи по-дълго от предвиденото.

Профил