На 10 март се проведе онлайн конференцията „Криза и перспективи в сектор Текстил, облекло и кожи“. Събитието имаше за цел да даде повече гласност на проблемите в бранша, но и на множеството предимства на родните предприятия. Българските производители от бранша, заедно с представители на държавни институции и асоциации, потърсиха възможните решения за справяне със затруднената ситуация в сектора. Форумът беше организиран от Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) като част от поредицата активности в подкрепа на индустрията.
„Вярваме, че целенасочена държавна политика в комбинация с подкрепа от обществото могат да помогнат да се справим с множеството предизвикателства в сектора.“, посочи в доклада си, откриващият форума Йордан Беловодски – изп. директор на БАТОК. Той подчерта, че браншът е един от най-засегнатите от пандемията, но е и изключително значим за икономиката на страната. Браншът формира близо 10% от общия износ и създава около 12% от добавената стойност в индустрията, които се равняват на над 4 млрд. лева годишно. „Към настоящия момент ситуацията не само, че не се подобрява, но продължава да се задълбочава. Макар и оценката на икономическия ефект от пандемията да е изключително трудна, прогнозата ни е, че до края на 2021 г. не се очаква възстановяване на нормалния ритъм на работа, независимо, че браншът полага непрекъснати усилия да адаптира бизнеса си.“, допълни Йордан Беловодски.
Българските предприятия от бранша бяха едни от първите производители, които се насочиха към производство на лични предпазни средства, за да могат да се справят с кризата. „Производството на маски и защитни облекла е само спасителна сламка за сектора. Българските фирми, продължават да са насреща, така както немалко от тях помогнаха с безвъзмездното ушиването на текстилни маски при първата COVID вълна. Сега обаче е момента, в който бранша наистина има нужда от внимание и помощ“, допълни Миглена Христова – член на управителния съвет на БАТОК. Като собственик на едно от големите русенски предприятия за облекло тя сподели какво е състоянието на бранша в крайдунавския град, който е и най-големият център на това производство в страната. „Наблюдаваме спад не е само в цените, но и в количествата на поръчките, като за миналата година той беше около 30%. В Русе заетите в сектора са над 10 000 души. Това са 10 000 семейства, които са поставени в реален риск.“
Отделните сектори от индустрията претърпяха различни сътресения. Най-засегнати бяха производителите на т.нар. „тежка конфекция“, докато част от фирмите, които не са фокусирани в официални облекла успяват да задържат досегашните си позиции.
Други важни фактори според Володя Стоянов – член на управителния и председателския съвет на БАТОК, са преминаването към гoтов продукт и проактивност на фирмите. „За всички колеги в бранша 2020 г. беше тежка и трудна, но е важно какви поуки си извадихме от нея, за да можем да продължим напред… Производството на готов продукт е изключително тежко за една фирма, но аз смятам, че това е перспективата за повечето български фирми. Все повече компании от Европа ще го изискват от нас – изпращат ни скиците и очакват готовото изделие.“
В конференцията участие взеха и представители на Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия и Агенцията по заетостта. Те споделиха информация за програмите и финансовите инструменти, с които подкрепят индустрията. Участниците в събитието успяха да зададат към официалните гости своите въпроси в реално време и да получат отговор как най-ефективно могат да се възползват от предвидените спасителни мерки за бранша.
Форумът, в който се включиха близо 70 участници, постави началото на поредица от активности и срещи, които да предизвикат диалог с институциите, да постигнат повече популярност на сектора и да привлекат общественото внимание върху възможностите му.
Целият запис от онлайн конференцията „Криза и перспективи в сектор Текстил, облекло и кожи“ можете да видите ТУК.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.