Пандемията от COVID-19 и все по-динамично развиващият се дистанционен начин на работа позволиха на множество бизнеси в напредналите икономики да наемат кадри от по-слабо развитите страни, за да намалят разходите си за труд. Експертите по кредитно застраховане в Кофас отчитат, че общият брой на дистанционните работни позиции в икономики с високи доходи е около 160 милиона. От друга страна броят на служителите, които могат да работят от разстояние, в икономиките с ниски и средни доходи е около 330 милиона. Проучването на Кофас посочва също, че френските компании ще спестят 7% от разходите за труд, дори ако само 1 от 4 работни места са заети от дистанционно работещи служители. Въпреки това офшорингът на дейности в чужбина би могъл да предизвика икономическа тревога сред служителите в развитите страни и да се превърне в източник на политически риск.

„За развиващите се страни виртуалният офшоринг може да се превърне в стълб за развитие. За да потвърдим тази тенденция и да анализираме по-добре кои икономики биха развили своя капацитет благодарение на дистанционната работа, в Кофас създадохме индикатор, основаващ се на четири ключови критерия: човешки капитал, конкурентоспособност на разходите за труд, дигитална инфраструктура и бизнес климат“, споделя Маркос Кариас, икономист в Кофас с фокус Южна Европа, базиран в Париж, Франция.

Югоизточна Азия се откроява като регион с голям потенциал за развитие в тази посока, по-специално в Индия и Индонезия, както и други големи страни с бързо развиваща се икономика като Бразилия и Полша.  От друга страна в следствие на  COVID-19 близо 40% от работната сила в Европа  работеше дистанционна по време на първия локдаун през второто тримесечие на 2020 г. Благоприятно изненадани от производителността на работниците си, компаниите все повече приемат идеята за частично глобализиран виртуален офшоринг. В САЩ делът на организациите, желаещи да наемат щатните дистанционни служители от чужбина, се е повишил до 36% от 12% преди пандемията.

„Не бива да си мислим, че практически всички работни места могат да бъдат офшорни. Много задачи изискват частично присъствие на място, личен контакт с клиенти или добро познаване на местната култура. Въпреки това България все повече привлича компании, които използват местната работна сила във виртуалното пространство – считам, че това е тенденция, която тепърва ще се разраства.“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България. 

Въпреки неоспоримите позитиви, които виртуалният офшоринг носи, той може да се превърне в източник на политически риск. Натискът на глобалната конкуренция може да провокира икономическа тревога сред високообразованите служители, подхранвайки  политическата поляризация. Докато Китай и Русия на теория биха били идеални виртуални офшорни дестинации, нарастващото геополитическо напрежение и проблемите с киберсигурността със Запада ще бъдат сериозна пречка за това.