Ура! Има бъдеще за Оперетата!

Музикалният театър стъпи на правилния път, намери формулата и отключи трансформацията на жанра, за да бъде пренесен и съхранен в 21-ви век. Това си казах след края на втората премиера на "Графиня Марица", която ме изпълни с възторг след финала. Спектакъл, режисиран от директорката и прима на театъра - Марияна Арсенова, в колаборация с любимеца на публиката и водещо име на театъра - Александър Мутафчийски /солист и режисьор/.

На първо място, нека откроя със задоволство, че зрителите ще гледат класическото заглавие, което обичат и познават. Музиката е на гениалния баща на оперетата - Имре Калман. Арсенова и Мутафчийски са изучили внимателно оригиналното немско либрето на "Графиня Марица", за да бъдат максимално автентични. И едновременно с това са "ъпдейтнали" (казано на съвременен дигитален български език) диалозите, така че да звучат достоверно, лесно за възприемане, автентично и с адрес 2022-ра година. Избегнати са прашните щампи и пози, които така много тежаха и дотягаха на съвременната публика. Всичко е динамично, с лекота, действието тече бързо, въпреки че спектакълът е почти два часа и половина. Елегантност, хумор, намигване към публиката, усмивки и много чар струи от сцената. Както трябва да бъде! Вибрацията в Музикалния театър винаги е имала своята специфика, своята идентичност и уникалност, своята харизма - типични само за това място на София. И се радвам, че то сега се усеща в пълнота.

С много топлина публиката ще опита парче шоколад още на входа, когато ще бъде посрещната от елегантните младежи от салонния персонал. Фоайетата са празнични - чаша вино в антракта, дискове и програми, изложени са костюми от епохи и спектакли. Сякаш във виенски бал ...

Но, да се върнем на представлението.

Първите аплодисменти бяха за музикалния лидер на театъра - Юли Дамянов, който по традиция се поклони от диригентския пулт в самото начало. Музиката и оркестърът, водени от маестро Дамянов, звучат сякаш като от музикална кутия - прецизно и красиво, темпата са в синхрон с пулса на новото време - има един вътрешен устрем и нерв, но и лекота и шампанско, което прави всички музикални изпълнения - ансамбли, арии, дуети да звучат по един приятно поднесен начин, без да е търсен самоцелен драматизъм или пък да бъдат пренебрегнати изискванията за интерпретация на автора. Балансът между акустичния звук на прекрасния оркестър на Музикалния театър и този на певците, които все пак е необходимо да кажем, че се озвучават с микрофони, е чудесен. Миксът на електронен и акустичен звук е дозиран в степен на постигане на яснота и отчетливост, но и в пълна хомогенност на звуковата среда, което в никакъв случай не дразни, а улеснява възприемането на всички компоненти на представлението. Още повече, че съвременното звучене и осмисляне на сценичната версия позволява и носи такова решение.

Актьорите бяха на висотата, на която се очаква и ги познаваме. Добрина Икономова, която отдавна извоюва реномето си на прима на театъра, блестеше с класа, опит и стабилна увереност като Графиня Марица. Пеньо Пирозов пее Граф Тасило следвайки традицията през годините, и като достоен наследник на легендарните тенори за театъра - Ной Николов, Хари Харалампиев, Арон Аронов. Басът Лъчезар Лазаров изненадва с една пластична пъргавина и живост, с много духовитост изгражда образа на Княз Популеску, без да търси бутафорност или буфо преднамереност, които сме виждали през годините от интерпретаторите на този герой. Играе пълнокръвно, органично и естествено, и с виртуозност изпява вокалната си партия, която в теситурата на оперетните композитори, никога не отговаря на класическата съпоставимост в оперния жанр - или е прекалено високо за гласовете, или пък е прекалено ниско за пеене.

Доайенът Светлана Иванова се представя в своя типичен за нея респектиращ с вокално присъствие стил, обемно и с блясък, който се откроява. Благодарни сме за симпатичния и сърдечен образ на Княгиня Божена.

И сега искам да акцентирам върху субретната двойка в спектакъла - Лиза и Барон Жупан. Да, това е ключът, който отваря вратата на Музикалния театър за новото време. Това е промяната! Това е пътят! Запомнящи и ярки са Десислава Николова и Александър Панайотов. /Не ги сравнявам с другите състави, доколкото не съм гледал всички премиерни артисти в съответните роли!/ Звучно пене, яснота на текста, подвижност на хореографията - в степен на приковаваща вниманието атрактивност и акробатичност на изпълненията. Бравурни!

Поздравления за Николова и Панайотов!

Нито за миг в играта им нямаше и помен от старите, набити в съзнанието на публиката вехти и скучни щампи или пози.

Искрено, модерно, вдъхновяващо изпълнение! С присъщите за тях: младежки жар, бързина и подвижност, ако искате дори и завладяваща химия - и помежду им, и по посока на зрителите, които спонтанно им отвръщаха с радостно чувства и реакции.

Оптимистично е, че ръководството на Музикалния театър е припознало като формула онзи много успешен подход, който много харесвам в практиката на Будапещенската оперета - динамика, реформи, преосмисляне на музикалния и сценичен език. Използването на много високата атрактивност в хореографията, до степен на екстремност в представянето и използването на дори чисто акробатични прийоми и техники. С грижа за отглеждането и привличането на нови кадри, които да могат да изпълнят именно тези високи изисквания и задачи, които публиката така много аплодира и харесва.

Основен принос на разпознаваемостта и престижа на новата сценична реализация на "Графиня Марица" е присъствието на Румен Бояджиев - син. Идеята той да допълни музиката на Калман със свои аранжименти е нестандартна. Но Румен е известен със своята високо стойностна работа, когато се заеме да случва своите музикални идеи и композиции. С възхита си спомням работата му във връзка с 80-годишнината на БНР, когато направи изумителни композиции и разработки.

Така се справя и тук, в спектакъла на Калман. Младият български творец се изправя равнопоставено до унгарския класик и всепризнат цар на оперетния жанр. Рокендрол добавените музикални епизоди пасват идеално в спектакъла, а върху тях са изградена и бляскави хореографски изпълнения на солистите на балета, поставени от Йоана Стоянова - браво! Музиката на Румен Бояджиев - син звучи вдъхновяващо и изключително красиво. Иска ми се да настоявам да направи и следващата крачка и да напише изцяло своя музика за Оперетата - независимо дали е в класическия жанр или мюзикъла.

Уверен съм, че ще бъде поетично-романтична, изумително въздействаща и ще запълни глада от нови творби, които задължително трябва да започнат да се създават час по-скоро!

Костюмите на спектакъла са пищни, с изящна линия, верни на стила и епохата, които с много романтизъм е създал дизайнерът и певец Денис Иванов. А това е толкова важно за всяка продукция, костюмите допълват цялостното възприемане, цялостното изграждане на разказа и образа на героите! Отлична работа!

Сценографът Иван Савов слага подпис под визуалното изграждане на "Графиня Марица" с професионално достойнство. Намерен е балансът между новото и традицията, между заването на модерна ненатрапчива матрица, в която да се разположи вечния сюжет и музиката на Калман. И всичко да бъде проектирано и съобразено с творческите задачи, финансовия бюджет и подчинено на жанра. Нелека задача, решена по блестящ начин! Отново!

Поздравления за реализацията на "Графиня Марица"!
Поздравления за избрания нов верен път!
Поздравления за надеждата и красотата, която ни подарява трупата на Музикалния театър!
Поздравления за усмивките и духа Ви!

На добър час и на третата премиерна вечер, скъпи колеги!