През целия си съзнателен живот, напук на младите, умните и красивите, съм се опитвал да спазвам едно ,,златно” житейско правило, че ,,Там, където властва емоцията, си отива разумът“, това каза кметът на община Мъглиж д-р Душо Гавазов. Самият аз като лекар съм представител на една от най-логичните професии, в която именно разделението на разум от емоции, прави лекаря такъв! 

И днес ще се опитам да не наруша този свой принцип, макар че за кратко емоциите взеха връх. Тази сутрин бях на работно посещение в Дъбово – традиционно българско село, ситуирано в пределите на община Мъглиж. Приключвайки с работните си ангажименти, погледът ми се прикова от построеният през 1930 год. Паметник на героите паднали за Родината 1877 – 1878, 1912 – 1913, 1915 – 1918 и 1941 – 1945 г. Застанах пред тази ,,Светиня” и се замислих! Не за Украйна и Путин, не за противопоставянето на Изток и Запад и всичките произтичащи от това ,,геополитически интереси”! Не се замислих дори за тежкото време, в което живеем и още по-тежкото, което ни предстои да посрещнем! Обзе ме гняв! Гняв за това, че погазихме паметта на хиляди знайни и незнайни български герои, оставили костите си по бойните полета за Освобождението и Обединението на България. Тези хора са приемали саможертвата си като нещо нормално, та все пак, те са защитавали Род и Родина! А днес? Някой от нас, включително младите, умните и красивите, дават ли си сметка за цената, която са платили нашите предци, за да запазят и да ни оставят една България, чиито интереси днес да можем свободно да предаваме или по-скоро, да продаваме?! 

Скъпи приятели, даваме ли си сметка, как ни натискат да замълчим пред Историята ни, за да създадем История за други. Как навремето нашите баби и дядовци, нашите предшественици са падали в битка за Бог, Цар и Отечество! А днес, измислени герои вече оспорват нашия Бог! Царят се занимава с добиване и продажба на дървен материал! Отечеството бавно и постепенно загива! Не знам и няма как да знам, дали на 24 май ще се откажем от идеалите, за които са загинали дедите ни, дали ще предадем българщината в Северна Македония, дали „евроатлантически интереси“ няма да се окажат по-висша и благородна кауза за нас като Държава и Народ. Знам само, че ако бяха живи Гоце и Даме, Ванче Михайлов и всички онези, чиито имена и образи са на паметника в с.Дъбово, нямаше да се чудят и да говорят политически коректно, а досега щяха да са затрили „всяка отровна семка”, дръзнала да предаде България, да постави под въпрос бъдещето на децата ни! А ние техните родители ще говорим за геополитика, за кризи, за цени докато Вяра, Патриотизъм и България станат „неприемливи“ за едни правоверни политици, пък макар и убедени Евроатлантици! „Вчера е учител за днес“ – казват римляните! Явно ние сме лоши ученици… Бог да пази България! И нас!