Треньорът Решат Айдън помага на бивша състезателка

17.09.2011г.

PR Sales

Треньорът Решат Айдън помага на бивша състезателка

Треньорът по тенис на маса на турския клуб „Фенербахче” – Решат Айдън помогна за лечението на дъщерята на негова бивша състезателка. Родена съм в Симеоновград, но стана така, че се състезавах за „Юнак” Ардино, където треньор беше бате Решат, ние така му викахме, сподели Мария Велинова. Спортът ме отведе в Ардино. Тренирах тенис на маса в Симеоновград и по състезания се срещахме с отбора на „Юнак” Ардино. Тогава там треньор беше Решат Айдън. След време той се появи в Симеоновград, изглежда ме е харесал като перспективна спортистка и ме покани в неговия отбор. По това време бях в седми клас. Той ме отписа от училището в Симеоновград и ме записа в Ардино. Продължих там учението си и едновременно с това тренирах в „Юнак” Ардино. Решат Айдън наистина беше много сърцат, много находчив и безкрайно отдаден на тениса на маса. Няма как за него все още да не се носят легенди не само в Ардино. Бате Решат държеше изключително много за отбора. С него стигнахме до републикански състезания, някои от състезателите станаха дори шампиони. Преминахме през необходимите за това лагер-сборове, двуразови тренировки. Той беше невероятно деен човек, осигуряваше всички необходими за отбора средства да ходи на състезание и да се представя повече от отлично. Как го постигаше, само той си знае, но от своя страна изискваше и много от отбора. На състезанията всички надминаваха себе си, защото той умееше да мотивира състезателите си в решителния момент. Решат Айдън държеше изключително много на дисциплината в отбора. Когато не слушахме беше строг към нас, но умееше и да ни прощава, спомня си Мария Велинова. За мен той е един изключително стабилен и достоен човек с авторитет, който не подлежи на никакви съмнения. Имаше деца, които бяха от близки до Ардино места. Също от града Ардино имаше много деца, които наистина бяха добри. Определено мога да кажа, че аз бях от най-далече. Тогава градът се казваше не Симеоновград, а Марица. Не знам сега дали може да има такива сърцати и отдадени на делото на живота си хора, защото сега се гледат много други неща, които не са така ценностни, както беше тогава. Мило ми е за Ардино. Мило ми е и съжалявам много, че просто така се стекоха обстоятелствата, не заради това, че съм далече, но много съм си мислила и много исках да отида там и да се видя поне с тези мои приятели, които са останали там. Искам да видя и дружеството какво представлява сега, как изглежда. Все пак четири години съм си оставила на това място и то едни от най-хубавите. Имам един мил спомен, моята дъщеря тъкмо завърши 11-ти клас и имахме събиране в къщи. По някакво стечение на обстоятелствата точно тоя ден бате Решат минавал през града. Понеже той ме знае Велинова, а сега по съпруг съм Добчева и ме е търсил. Обяснил в града, питал за мен и го доведоха направо у нас. И като се появи там вика, хайде да видим сега дали ще ме познаеш. Ама такъв подарък ми направи точно на този ден, така се зарадвах като го видях. Изобщо не очаквах, че след толкова години ще ме потърси, че ще се видим макар и за половин час, той пътуваше за Турция. Много приятна изненада ми направи. Сега наскоро след още доста години така се наложи, че трябваше пък аз да го потърся по лични съображения. Моментът беше наистина много тежък. Помогна ми без дори да се замисли.

Профил