В деня на Света Марина болни търсят изцеление на скалата „Светицата” край Татарево в община Минерални бани. Светицата е господарка на змиите и в този ден пепелянките се отдръпват от каменистата местност, за да сторят път на болните. Древното скално светилище „Светицата” е получило и християнски статус в по-ново време, защото много хора го свързват със Света Марина. 

Последният трети ден от горещниците е посветен на Св. Марина. В народния календар денят на св. Марина е известен като МАРИНДЕ. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина. Празникът на св.Марина се отбелязва като голям църковен празник. В някои селища той се свързва и с народния култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите. 

Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята. 

На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми. 

Според едно старо поверие Св. Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор, река или в близост до скалата, носеща името „Светицата”. Мият се с водата, която смятат за лековита и се молят на Св. Марина да бъдат изцелени. Връзват на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта. 

На Маринден празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месят питки, които мажат обилно с мед. Раздават ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.