Конфликтът в Украйна и изменението на климата ще предизвикат нова вълна от психични разстройства в Европа в близките месеци, сочи последният доклад на Headway

·         Индексът на психичното здраве подчертава катастрофалното въздействие на проблеми като изменението на климата или конфликтите (войната в Украйна) и миграцията

·         Около 22,1% от хората изпитват психично разстройство в условия на конфликт 

·         В света има 27 продължаващи конфликта и 68,6 млн души, разселени по целия свят

·         Страните от Северна Европа имат по-добри резултати в Индекса на психичното здраве, докато Румъния, България и Словакия са сред тези с най-ниски общи резултати

·         Над 600 млрд. евро са общите разходи в Европа, свързани с психичните заболявания

София, 3 октомври, 2022 г. – Конфликтът в Украйна и изменението на климата ще предизвикат нова вълна от психични разстройства в Европа в близките месеци, сочи последният доклад на Headway, озаглавен „Нова пътна карта на психичното здраве“. Докладът беше представен на 28 септември в Брюксел от The European House – Ambrosetti, италиански мозъчен тръст и Анджелини Фарма (Angelini Pharma), международна фармацевтична компания. 

Докладът сравнява психичното здраве в 28 европейски страни като използва 55 ключови показателя за ефективност. Индексът на психичното здраве отразява ефективността на страните по отношение на състоянието на психичното здраве и как държавите са подготвени да се справят с проблемите и да подкрепят своите граждани.

Според доклада България, Румъния и Словакия са с най-ниски общи резултати в индекса,  северноевропейските държави (Дания, Финландия, Швеция, Естония и Ирландия) имат много по-добри резултати. По отношение на климатичните промени и влиянието им върху психичното здраве се вижда същото съотношение като страните от Северна Европа имат по-висок индекс, а Румъния, България и Гърция са с най-нисък индекс.

Пиерлуиджи Антонели, CEO на Анджелини Фарма, каза:„ Данните от Индекса на психичното здраве 2.0 показват, че до 2030 г. психичните разстройства ще представляват повече от половината от глобалното икономическо бреме, дължащо се на незаразни заболявания, поради което трябва да действаме сега“.

Промените в околната среда влияят на индивидите по различен начин

Индексът твърди, че изменението в климата ще се отрази по различен начин на отделните хора. Очаква се най-засегнати да бъдат младите хора и хората от местното население, както и тези, които живеят със съществуваща уязвимост, когнитивни/подвижни увреждания или тези, които живеят в бедност. 

Индексът описва въздействията, включващи повишена смъртност, импулсивно и агресивно поведение и по-висок процент на самоубийства. Освен това разкрива, че по-рано малко обсъждани фактори като средно месечно повишаване на температурата с един градус са свързани с 0,48% увеличение на посещенията в спешните отделения за психично здраве и 0,35% увеличение на самоубийствата.

Индексът разкрива още, че около 22,1% от хората, които изпитват психично разстройство в конфликтна среда (13% са с леки форми на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство; 4% с по-умерени форми; 5,1% тежка депресия и тревожност, шизофрения и биполярно разстройство). След конфликт приблизително един на всеки пет души продължава да се бори с депресия, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, биполярни разстройства и шизофрения. 

Към днешна дата в света има 27 продължаващи конфликта и 68,6 млн души, разселени по целия свят според ООН.

Допълнителни констатации от доклада показват продължаващ ефект от пандемията

Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентно влошаване на психичното здраве, като състояния като тревожно разстройство и голямо депресивно разстройство се увеличиха с над 25% в световен мащаб. Това се случва, защото 19% от пациентите не са имали достъп до услуги за психично здраве, а 52% са имали влошаване на състоянието си по време на пандемията. 

Пандемията има също дълбоко въздействие върху работещите в здравеопазването: по-високият риск от инфекция, по-дългото работно време и голямото натоварване на пациентите допринесоха за това, че здравните специалисти изпитват много по-високи нива на тревожност (13% срещу 8,5%) и депресия (12,2% срещу 9,5%) в сравнение с хората с други професии.

Подобрена подкрепа на работните места, в училищата и в обществото като цяло

Последният аспект на Индекса покрива отзивчивостта на държавите членки към нуждите на хората с психични разстройства на работното място, в училищата и в обществото. Психичните разстройства засягат приблизително около 20% от населението в трудоспособна възраст, като нивото на безработица при хората, засегнати от психично заболяване, е със 7,7% по-високо от това при хората без подобно заболяване. Общите разходи, свързани с психичните заболявания в Европа, възлизат на 4% от общия европейски БВП (над 600 милиарда евро). Над 45% от европейските държави имат програми за превенция и запознаване с психичното здраве, а 68% са приложили национална стратегия за превенцията и запознаването с психичното здраве при деца и юноши.