Иманяри ровят за златото на кърджалията Емин ага край Татарево. Местоположението на селото има всички дадености отнасящи се към „домашната” крепост на кърджалийския главатар - легендарното Гидикли. Георги Димитров пише в своя двутомник върху историята на „Княжество България", че Емин ага е от „село Кърджели", т. е. от град Кърджали. 

Твърди се, че гидиклийци сами поканили Емин ага да се установи при тях, за да ги брани от „разбойници", като в замяна на това му дали позволение да разоре мъничко от селската мера. Но ето че когато веднъж аргатинът на Емин ага разоравал тази мера, палешникът му закачил пълен с жълтици кюп. Бъдещият кърджалия прибрал всичкото злато а наивният аргатин след време станал „джобат" (изгубил се). 

Гидикли се е намирало десет-дванадесет километра северозападно от Хасково в една гънка от най-северните разклонения на Североизточните Родопи, край Гидиклийската река. Заобиколено от скалисти, насеяни с дупки рътлини, то си е било жива крепост в ония времена, когато по височините му са били разположени Еминаговите сараи, оградени с дебели зидове и бойни кули. 

В своите „Исторически разкази от миналите времена” Петко Славейков разказва, че в Гидикли стари турци го били завели в подножието на един „каменлив рът” и му показали пещерите, където Емин ага насипвал някога своите пари, „шейсет катъра сребърен обир”. Някои твърдят, че с намереното злато Емин ага развъртял търговия с добитък и още повече забогатял, а това му дало възможност да се издигне като предводител на кърджалийската дружина, която през 1792 година започнала своите „подвизи” с нападението върху Иробас. 

Седемнадесет години Емин ага кръстосвал Тракия и разорявал градове и села. Разликата между 1793 и 1810 е само тая, че през 1793 година Емин ага е разполагал с хиляда събрани от кол и въже дриплювци, а през 1810 година той е можел да събере под знамената си едно десет хиляди души добре въоръжени кабадаи и нефери, готови да го следват, в името на грабежа, дори до края на света. 

През паметната 1813 година Хуршид паша тръгнал за Хасково с 50 хилядна армия и башибозук да изтреби кърджалиите. Емин като научил за войската разбрал, че трудно ще се измъкне. Решил да събере и укрие съкровищата си. Тръгнал да вади скритото злато. Много бил заровил по различни краища... Емин прибрал големите пари. Натоварили златото на 50 волски коли и тръгнали за калето. Там вече работели 250 души, пазени от 300 кърджалии. Мястото било до Марица. Като копали открили царско съкровище. Емин заповядал да не се пипа. Сложили и еминовото злато, сребро, накити и безценни камъни. Отгоре наредили греди и насипали пръст и камъни. Работниците избили и закопали наблизо. Кърджалиите заличили мястото и с музика тръгнали за Гидикли. Там Емин ага дал голям пир. Внимавал никой да не се измъкне. На гуляя еминови хора сипали отрова във виното. През нощта нов табор кърджалии изклали отровените. Емин ага им дал 2 товара злато. 

Скоро дошли еничарите на Хуршид паша. Почнало клане. Кърджалиите били разбити. Всички бягали. Крили се из махалите и горите. Емин се укрил, но бил издаден. Хванали го. Пашата нямал милост. По пътя от Гидикли за Хасково набили на кол, най-видните кърджалии и еминовите гювендии. Окован Емин гледал мъките им. Дни наред го бесили с главата надолу. Горили го с огън. Рязали му месата и ги слагали в устата му, но Емин не издал къде е съкровището. След страшни мъки го набили на кол, а главата му изпратили на Великия везир.

Оттогава легендата за заровеното съкровище на Емин ага не дава спокойствие и сън на иманярите. Стотици именни и безименни търсачи, в чийто зеници блести късче от кървавото Еминово злато ровят различни места, използвайки стари карти, модерни металотърсачи и предания от уста на уста за да се доберат до несметното богатство на един от най-големите разбойници на своето време.