5 юни – 25 септември 2023 г. 
Библиотека на Нов български университет, II етаж

Изложбата заимства заглавието си от легендарния едноименен филм на световноизвестния режисьор Сергей Параджанов, посветен на националния поет от XVIII век Саят Нова. Събитието представя както хилядолетната арменска история и култура, така и съвременния пулс на разположената в Югозападна Азия, но цивилизационно приемана за част от Европа, днешна държава. Арменският етнос, чиято диаспора е разпръсната на всички континенти, има сложна, нелека и крайно интересна историческа съдба. Това прави цялостната му културна нагласа особено космополитна и отворена към постоянен диалог с представителите на най-различни общества и народи, без обаче да губи своята крайно характерна специфика, формираща уникалното ѝ и в днешно време лице. Важен акцент в изложбата е историята на арменското малцинство в България, което до такава степен е интегрирано в националното ни самосъзнание, че поет като Пейо Яворов написва за него едно от най-хубавите си и известни стихотворения, а и до ден-днешен, когато имаме проблеми, отиваме да се оплачем на „арменския поп“. Изложбата в Библиотеката на НБУ се организира и по повод 120 годишнината от рождението на прочутия арменски композитор Арам Хачатурян (6 юни 1903 г.).

Изложбата от книги и статии в Нов български университет „Цветът на нара: Какво знаем и не знаем за Армения“ включва документи, които са част от традиционните и електронни колекции на Библиотеката. Към изложбата е съставена библиография и всеки, който проявява интерес към нея, може да пише на имейл library@nbu.bg и ще я получи безвъзмездно до 25 септември 2023 г. В избраната библиография има 84 библиографски описания и съдържа препратки към съдържания на книги в библиотечния каталог на НБУ. Включени са библиографски описания на книги и статии от колекциите „Academic Search Complete“ и „eBook Academic Collection“ на EBSCO, JSTOR,  ScienceDirect, Central аnd Eastern European Online Library (CEEOL), Emerald, документи с открит достъп от Brill. 

Сред изложените документи са книгите „Арменската цивилизация“ от Саркис Саркисян, „Арменците разказват за себе си...“ от Евгения Мицева, „Арменски легенди и поеми“ събрани и илюстровани от Забел Бояджян, „История на Армения: От наченките до наши дни“ от Симон Паяслиян, „Два близки народа, два далечни съседа: Армения – Турция“ от Хрант Динк, „Арам Хачатурян“ от Григорий Михайлович Шнеерсон, „Clair de Lune“ от Жюстин Томс и други. 

По изложба „Цветът на нара“ работи екип от библиотекари и специалисти,  съставител на библиографията е Светлана Иванова, графичен дизайн на плаката – Георги Младенов, текст Васил Димитров и Гергана Мартинова.