Източник на статията: Колин Стивънс, EU Reporter

Технологичната сфера е свидетел на множество противоречия и дебати, а един от най-спорните въпроси през последните години се върти около 5G ограниченията и забраните за китайски телекомуникационни производители в Европейския съюз. Въпреки че опасенията относно националната сигурност и поверителността на данните са от решаващо значение, важно е да се проучи справедливостта на тази забрана в сравнение с третирането на чуждестранни компании, като Nokia и Ericsson, в Китай.

Политическите ограничения върху китайските телекомуникационни производители в ЕС:

Решението на ЕС да забрани или ограничи Huawei и ZTE да участват в разработването на 5G мрежи в държавите членки се основава на така наречените опасения за сигурността. Предполагаемите връзки на Huawei и ZTE с китайското правителство породиха опасения за потенциални „задни вратички“ и шпионски дейности. Въпреки че необходимостта от защита на националната сигурност е от първостепенно значение, решаващо е също така да се оценят доказателствата и да се гарантира, че всички компании се третират справедливо и прозрачно. До този момент няма доказателства, които да свидетелстват, че китайските телекомуникационни производители създават пропуски в киберсигурността или „задни вратички“ в която и да е европейски държава членка, в която оперират през последните две и повече десетилетия.

Налагането на политическа преценка по технически въпроси не само ще предостави грешни послания на телекомуникационните специалисти за укрепване на защитата на киберсигурността, но също така е рецепта за започване на ненужна търговска война с Китай - втората по големина икономика в света.

От гледна точка на европейския пазар, след постоянни политически и други ограничения, броят на 5G станциите на Huawei в Европа е спаднал далеч под това, с което Ericsson и Nokia разполагат на китайските телеком пазари. Според данни на Dell O’ro (индустриална консултантска фирма), приходите на Ericsson от 5G от китайския пазар (2020-2022) са по-високи от приходите на Huawei от европейския пазар.

Не е новина, че някои европейски компании продават повече в Китай, отколкото на вътрешните си пазари. Германският производител на автомобили Volkswagen е продал два пъти повече коли в Китай, отколкото на европейския пазар през 2022 г. 

BMW Group е продала три пъти повече коли на китайския пазар, отколкото в Германия. L’Oreal, френският козметичен концерн, има приходи в Китай, които изпреварват френския вътрешен пазар още през 2015 г.

Отношението на Китай към Nokia и Ericsson:

От другата страна на спектъра, китайската държава не е забранила на компании като Nokia и Ericsson да работят в нейните граници. Това несъответствие повдига въпроси относно равното третиране и справедливостта в търговските отношения. Въпреки че може да има основателни причини за проверка, важно е да се гарантира, че всички наложени ограничения са последователни и се основават на проверими доказателства.

Китай няма ограничения за основните мрежи на Ericsson и Nokia. И двете компании разполагат основни мрежи в повече от 25% от провинциите на Китай, включително райони в близост до военни бази. Същевременно в Европа китайските телекомуникационни производители са почти забранени на всички пазари на ЕС за основни мрежи, а пазарните им дялове на основните мрежи спаднаха почти до нула.

По време на периода на закупуване на телекомуникационните оператори в Китай 2023-2024 г. се очаква Ericsson и Nokia да спечелят 16,3% от пазарния дял - значително увеличение спрямо предходните години. До края на този цикъл на закупуване европейските телекомуникационни производители ще имат повече 5G станции в Китай, отколкото всички европейски взети заедно. Същите продават повече в Китай, отколкото на вътрешните си пазари.

Икономическо въздействие:

Политическите ограничения върху китайските телекомуникационни производители в ЕС имат значителни икономически последици за компаниите и европейския пазар. Huawei и ZTE са основни играчи в телекомуникационната индустрия, предоставяйки конкурентни продукти и решения. Забраната им ограничава конкуренцията и потенциално ограничава избора на потребителите. Освен това европейските телекомуникационни оператори може да се сблъскат със забавяния и увеличени разходи с десетки милиарди евро, когато търсят алтернативи.

Три европейски страни - Швеция, Румъния и Белгия, бяха класирани на дъното на 5G покритие след забраната на Huawei, според доклади от Европейската 5G обсерватория.

Според класацията на индикатора за свързаност на DESI Index, Швеция падна до 9-то място през 2022 г. от 2-ро място през 2020 г.; Румъния падна на 15-то място от 11-о, докато Белгия падна на последно място от предишното 13-о място.

Реципрочност и справедливи търговски практики:

Липсата на реципрочност в търговските отношения между ЕС и Китай е друг проблем, който подчертава възприеманата несправедливост на ограниченията за китайските производители. Ако ЕС наложи ограничения на Huawei и ZTE въз основа на опасения за сигурността, справедливо е да се очаква подобно ниво на контрол и ограничения върху европейските компании, опериращи в Китай. Липсата на гарантиране на справедливи търговски практики подкопава принципите на отворените пазари и равното третиране.

Джон Ван Флийт, помощник преподавател в Колежа по икономика и управление Antai на Шанхайския университет Jiao Tong, дългогодишен изследовател на социално-икономическото развитие на Китай, казва: „Историята показва, че тарифите или други видове бариери може да изглеждат като защитни стени, но могат да се окажат затвори.

Заключение:

Забраната за Huawei и ZTE в ЕС, макар и мотивирана от опасения за сигурността, предизвика дебати относно справедливостта, доказателствата и реципрочността в международните търговски отношения. Докато националната сигурност несъмнено е от първостепенно значение, от съществено значение е да се гарантира, че забраните се основават на конкретни доказателства и се прилагат последователно към всички компании. 

Boy Luthje, старши научен сътрудник във Франкфуртския институт за социални изследвания, подчертава: „Най-големият риск, особено в областта на 5G, е постоянното недостигане на инвестиции от страна на европейски телекомуникационни оператори, правителства и свързани индустриални участници в разширяването на инфраструктурата. Този риск от недостатъчно развитие може да бъде адресиран само в сътрудничество с китайски доставчици и търговци на технологии, а не чрез обявяването им за „висок риск.“

Различното отношение към Nokia и Ericsson в Китай поражда опасения относно неравностойното третиране и подчертава необходимостта от справедливи и прозрачни търговски практики. Продължавайки напред, за правителствата и регулаторните органи е изключително важно да поддържат принципите на справедливост и да гарантират, че решенията се основават на доказателства, за да поддържат доверието и да насърчават отворен и конкурентен глобален технологичен пазар.

Китай отваря все по-голям пазар за европейските производители на телекомуникации и няма никакви политически ограничения, докато ЕС спира операциите на Huawei и ZTE с различни политически ограничения. За да бъдат телекомуникациите конкурентоспособни, динамични, достъпни и иновативни, изключването на китайските производители от пазара на ЕС вреди на здравата пазарна конкуренция, ограничава иновациите и забавя цифровия преход на Европа. Това е особено вредно за педантични потребители, които ще трябва да поемат по-високи разходи за телекомуникационни услуги.