На 21 октомври се състоя първия национален конгрес по инсулт, организиран от Българското дружество по инсулт. С представянето си на конгреса, клиничният психолог в МK Доверие, Фотка Георгиева, разказва за психическото състояние на човека след мозъчния удар.

Инсултът, внезапно нарушение на кръвоснабдяването на мозъка, е състояние, което променя живота. Освен физически последици, инсултът има дълбоко въздействие върху емоционалното и психологическото състояние на човека. Настроението и емоционалните смущения след инсулт са често срещани и разнообразни, като най-честите са депресията и тревожността.

Изследването на тези състояния, както и факторите, допринасящи за тяхната поява е от съществено значение за разработването на цялостни подходи за възстановяване, които се отнасят както до физическите, така и до емоционалните аспекти на рехабилитацията след инсулт.

До каква степен стреса в ежедневието може да предизвика възникването на инсулт? 

Според Фотка Георгиева, клиничен психолог в Медицински комплекс Доверие, стресът сам по себе си невинаги е лошо нещо. Понякога той е адаптивен, помага ни да реагираме спрямо промените на средата. Когато обаче стане системен и използваме неефективни стратегии за да се предпазим или борим с него, тогава вече бихме могли да мислим за стреса като предиктор не само на инсулта, но и на редица други соматични заболявания.

Фотка Георгиева също допълва, че намаляването на риска от инсулт е възможно, както в посока на превенцията, така и в посока на инвалидността след преживян инсулт. Инсултът в днешно време е лечим, стига да бъдем отговорни към симптомите и да реагираме своевременно. Защото именно времето е от решаващо значение за това дали можем да получим съвременно лечение.

Причини за слединсултна депресия и тревожност

Както знаете, инсултът е внезапно, променящо живота събитие. Пациентите трябва да се сблъскат с един нов свят, изискващ адаптация.

Емоционалните проблеми след травмата се случват, защото инсултът физически наранява частите на мозъка, отговорни за емоционалната регулация. Получава се дисбаланс в невротрансмитери като серотонин и допамин. Друга причина за тези състояния е психологическата реакцията на хората след преживяването, а именно стреса. Те са притеснени за здравето си, трябва да се приспособят към нов начин на живот и изпитват тревога, свързана с повторната поява на инсулта. Всички тези неща правят тези емоционални проблеми по-вероятни.

Тежестта на слединсултната депресия (PSD)

Депресията е едно от най-често срещаните усложнения при хората, преживели инсулт. Мета-анализ на 61 проучвания, включващи 25 488 пациенти, показва, че 31% от тях са развили депресия след мозъчния удар.  

Това е психическо разстройство, което причинява постоянно чувство на тъга, както и загуба на способността да изпитвате удоволствие към дейности, които обикновено носят приятни емоции. То влияе на това как човек се чувства, как мисли и как се държи. Хората, които са в депресия, обикновено имат затруднения при извършването на нормални ежедневни дейности и понякога се чувстват така, сякаш животът не си струва да се живее. Преживелите инсулт се борят с непреодолими чувства на вина, безполезност, безпомощност и дори мисли за самонараняване или самоубийство.

Как да се справим със слединсултната депресия?

Фотка Георгиева споделя, че при справянето с постинсултната депресия е важно да се подчертае, че инсултът е кризисно събитие, което засяга не само индивида, който го е преживял, но и семейството му. По време на такава криза хората губят себе си и използват защитни механизми, за да се предпазят от шока, но за съжаление те не винаги са в тяхна полза. Ако са налице каквито и да е тревожно-депресивни симптоми,  важно е да не се подценяват и самолекуват, а да се даде възможност на човека да изрази своите страхове и тревоги. Тя също така отбелязва, че има редица терапевтични методи, които са съобразени както с ресурса на човек, така и със степента на инвалидизация след инсулт.

Предизвикателствата на тревожността

Тревожността след инсулт е друго емоционално предизвикателство, което засяга много оцелели. Повече от половината от пациентите не са нито диагностицирани, нито лекувани. Когато симптомите пречат на професионалното или социалното функциониране, става въпрос за тревожно разстройство. 

Проучване, което разглежда 97 научни статии, включващи 22 262 преживели инсулт от 2009 г. до 2018 г., установява, че тревожността е доста често срещана. През първия месец след преживяването около 15,5% от хората изпитват тревожност. Между 1 и 5 месеца след инсулта процента се е увеличава до 21,4% и достига до 31,8% в периода между 6 и 12 месеца.

Характеризира се с прекомерно безпокойство, често придружено от умора и раздразнителност. Инсултът застрашава оцеляването, независимостта и способността на хората да участват в професионални и социални дейности. Оцелелите с инвалидизиращи нарушения са изправени пред несигурност относно възстановяването, докато тези с неинвалидизиращи са наясно с продължаващата заплаха от рецидив, инвалидност или смърт. Несигурността предизвиква симптоми на тревожност и поведенчески реакции, които се стремят да отговорят на възприетата заплаха. Тези поведенчески реакции са научени или вродени и се случват със или без нашия съзнателен контрол. 

Как можем да помогнем?

Според Фотка Георгиева предоставянето на правилно, подробно и достъпно здравно образование дава информираност на пациента и възможност да възвърне донякъде изгубеното чувство за контрол.

Важно е да се лекувате възможно най-скоро, разказва тя. Нелекуваната депресия или тревожност може да доведе до по-бавно възстановяване и да увеличи риска от нов инсулт. Емоционалната подкрепа е жизненоважна за възстановяването на нашите близки – грижа, разбиране и внимание. Борбата със социалната изолация, наблягането на здравословния начин на живот и наблюдението на напредъка са ключови. Този подход може значително да допринесе за тяхното възстановяване, като им помага да преодолеят тези предизвикателства и да водят пълноценен живот.