Богота, столицата на Колумбия, често е наричана „град на контрастите“ и по-точно описание не може да ѝ бъде дадено. Още с първата крачка се забелязват преплитащите се култури, различните типове архитектура и социални класове. Това е най-населеният и най-голям град в Колумбия с около 8 милиона постоянни жители. Най-вече впечатлява обаче неочакваният климат – разположена сред Андските планини на височина от 2 640 метра над морското равнище, Богота е една от най-високите столици в света. Макар Богота да е близо до екватора, височината си казва думата – представете си да живеете на Рилските езера – и климатът е описван като „вечна пролет“ с много валежи и силни ветрове, а средната годишна температура е около 15 градуса.

Ние, както и повечето пътешественици, бяхме отседнали в северната част на града. Тя е населена от богатите, а архитектурата и инфраструктурата го отразяват. Градът изглежда урбанизиран с високи модернистични постройки, хубави коли и поддържани пътища. На юг обстановката е съвсем различна. Там живее бедното население – престъпността е висока, достъпът до добро образование и работа е ограничен или невъзможен, а голяма част от хората там са сформирали гета с нелегални постройки, тъй като не могат да си позволят закупуването на дом или пък изготвянето на нужните документи, за да имат право на строеж.

Сред първите ни спирки е Музеят на златото – една от най-ценните културни забележителности не само за Колумбия, но и за света. Няма друго място, което да се доближава така близо до легендата за Ел Дорадо – златният град – със своята ненадмината и величествена колекция от над 30 000 орнамента, създадени от чибча, местното население на континента. Изложените експонати включват съдове, текстил, фигурки и каменни изделия. Освен че са красиви, чрез тях може да се разбере много за културата и бита на племената чибча. Златото за тях е повече от просто символ на богатство – то е било дълбоко свързано и с тяхната духовност. Златните изделия са участвали в религиозните им ритуали и обреди. В музея има обособени четири основни зали, наречени „Добив и работа с метали“, „Хора и злато в доиспанска Колумбия“, „Космология и символика“ и „Предлагането“. Всяка една от залите се отличава със своите дизайни, декори и звукови ефекти. От тях научаваме за различни аспекти от културата и живота на коренното население. Последната зала е наречена „Exploatorium“ и ни пренася във времето чрез прожекции на видео по подовете и стените със сцени, свързани с бита на чибча. Нейната цел е да провокира интереса ни, за да търсим отговори на загадките сами сред експонатите.  Истинско приключение е да се опитаме да разгадаем историята на чибча сами.

На втория ден се насочваме към Солната катедрала. Изключителна комбинация между главозамайваща архитектура и преливането на една култура в друга. Тя е създадена  през V в. пр. Хр. от древната цивилизация Муиска. Солната мина е построена на 200 м под земята и е използвана от местното население до 1801 г., когато я завземат европейците. Александър фон Хумболт, един от първите, който я е видял, отбелязва, че съоръжението е в пъти по-голямо от всички в Европа. Като истински пътешенственици и без да сме били в много солници не се съмняваме в думите му. По-късно европейските миньори обособяват светилище вътре, за да се молят преди работа. Катедралата не може да бъде описана по друг начин освен „впечатляваща“. Всичко в нея е изградено от солта, добита в мините, а със своите колосални размери може да побере до 8 хиляди души. Въпреки многото  хора и стотиците метри под земята, не е възможно на човек да му стане клаустрофобично по широките коридори и тунели. Докато преминаваме през нея, усещаме, че по величие не отстъпва на огромните храмове над земята. Храмът се състои от три части, за които разбираме, че символизират раждането, живота и смъртта на Иисус.

Последната ни дестинация е пазарът „Пласа де Сантандер“. Насочваме се  натам, за да се „потопим“ за миг в живота и бита на местните. Откритите пазари в Колумбия са съвсем различни от тези в Европа. Подготвяме се за приятелска атмосфера, микс от ярки цветове, музика и аромати. Там опитваме местната колумбийска кухня и разглеждаме множеството ръчно изработени сувенири и орнаменти, които ни предлагат от сергиите. Вкусваме традиционните за Колумбия емпанади – ястия от пържено тесто със сладък или солен пълнеж, и, разбира се, че си вземаме и ръчно изработени дървени фигурки.

Пътешествието в Колумбия и разходката в Богота с КАРТА Холидей ще останат запечатани дълго време в разказите и спомените ни с впечатляващата си история и култура.