Липсата на млади лекари в България се превръща в един от най-големите проблеми за здравната система.

Според последни данни, в България има около 30 хиляди лекари, което поставя страната на 19-то място в света. Въпреки това, много от тях са на възраст над 55 години, а 50% от младите лекари избират да работят в чужбина. Причините са ниско възнаграждение, ограничено кариерно развитие и не на последно място агресията от страна на пациентите. Комбинацията от тези фактори сериозно застрашава стабилността на здравната система в страната.

Доц. д-р Димитър Гугутков дмн, изп. директор в Медицински Комплекс “Доверие” предлага нови стратегически инициативи за справяне с тези предизвикателства и подобряване на здравните услуги

Финансови проблеми и липса на перспектива

В сравнение със страни от Европейския съюз, заплатите в България остават значително по-ниски. Това води до сериозна демотивация за служителите и  професионален растеж в страната. Липсата на възможности за специализация утежнява ситуацията и принуждава младите лекари да търсят по-добри условия извън родината.

“Докато не направим така, че нашите лекари, медицински сестри и санитари да са възнаградени достойно, ние няма как да искаме качество и услуга,” споделя доц. Гугутков.

250 хиляди души са свидетели на физическо нападение срещу лекари

Освен финансовите затруднения, вербалната и физическа агресия създават допълнително напрежение в здравната система. Тя е често срещана към лекарите и медицинския персонал, но част от инцидентите остават недокладвани.

Чрез национално проучване от началото на годината, е установено че 89% от участниците считат вербалната заплаха за форма на агресия. Повечето хора очакват лекарите да вземат бързи и точни решения. Около една четвърт от участниците са ставали свидетели на вербална агресия към лекари. Димитър Ганев от агенция „Тренд“ отбелязва, че хората са по-малко толерантни към такива инциденти. Около 250 хиляди души са ставали свидетели на физическо нападение срещу лекари.

Непрекъснатото напрежение е лична заплаха за лекарите, както и сериозен проблем за качеството на здравните услуги. Според доц. Гугутков, след сблъсък с агресия, вероятността лекарите да напуснат страната се увеличава. Постоянният натиск пречи на предоставянето на висококачествени грижи за пациентите и създава криза в здравната система.

Спешни мерки за бъдещето на българската медицина

За да се спре губенето на кадри, са необходими спешни реформи. Сред основните мерки са увеличаването на заплатите до конкурентни нива в сравнение с другите европейски страни, както и създаване на повече възможности за кариерно развитие в България. Финансовите стимули трябва да се съчетаят с подобряване на условията на труд, за да се предотврати обезценяване на професията.

От съществено значение е и подобряването на защитата на медицинските работници от агресия. Въвеждането на по-строги мерки за сигурност и законодателни защити за лекарите ще намали напрежението и ще осигури по-благоприятна работна среда. Без тези реформи бъдещето на младите кадри в България изглежда несигурно.

Въпреки трудностите, има причини за надежда в българската здравна система. Медицинският туризъм в България и медицинското обслужване вече са на ниво, сравнимо със западните стандарти. Българските лекари са изключително добре обучени, а болниците разполагат с модерна техника, която може да се мери с най-добрите в света. Качественото здравеопазване само в чужбина е мит. Медицински комплекс "Доверие" е пример за ефективен конкурент на международно ниво, особено в сфери като инвитро оплождането.

Доц. Гугутков подчертава, че самочувствието на българските лекари и уважението на пациентите са ключови за промяната. “Това е най-силната реклама на медицинските услуги у нас. Положителните преживявания и добри отзиви ще привлекат повече пациенти и ще мотивират лекарите да останат.” - допълва той.

Промените са наложителни, за да се осигурят качествени здравни услуги. Без тях здравната система ще продължи да страда от недостиг на кадри, а достъпът до здравеопазване ще се влошава. Въпреки трудностите, България разполага с основите за устойчиво и качествено здравеопазване, ако бъдат предприети нужните стъпки навреме.