Тази година от 4 до 8 ноември ще се състои първият някога Световен неолитен конгрес. Събитието се организира в турския град Шанлъурфа, разположен в югоизточната част на Анадола и дом на едни от най-значимите археологически обекти като Гьобекли тепе и Карахан Тепе. Конгресът, организиран в партньорство с Министерството на културата и туризма и Агенцията за промотиране и развитие на туризма в Република Турция (TGA), има за цел да насърчи нови перспективи за разбиране на неолитните култури по света с участието на хиляди учени от над 64 държави и 487 институции. Знаковото събитие ще предостави на експертите и любителите на историята уникална платформа за обсъждане на неолитните формации в различни региони и периоди, осветлявайки нарастващата глобална социална сложност на епохата. 

Възходът на неолитните култури бележи един от най-ключовите моменти в човешката история, с решаващо въздействие върху развитието на обществото и населението. Предлагайки всеобхватен поглед върху тези култури, Световният неолитен конгрес, ще постави под въпрос традиционните теории за неолитния период с фокус върху уседналия начин на живот, социалните йерархии, идентичностите, вярванията и влиянието на околната среда, както и изследвания, като биоархеология, методи за датиране, физическа антропология и геоархеология. Очаква се събитието да даде насоки на изследванията на неолита в световен мащаб в дългосрочен план.

Конгресът, организиран съвместно от Истанбулския университет и Университета в Харан, ще се проведе във Факултета по икономика и административни науки на Университета на Харан в Шанлъурфа. Той ще включва широк набор от лекции с участието на учени от престижни университети. По време на тези изследователски сесии учените ще разглеждат регионални и глобални перспективи за неолита. Освен това, програмата на конгреса ще включва възпоменателни речи в чест на покойните експерти, извършили археологически разкопки в Шанлъурфа, сред които Клаус Шмидт, Харалд Хауптман, Офер Бар-Йосеф и Брус Хау. Участниците ще имат възможността да посетят и някои от неолитните обекти в Шанлъурфа, включително Гьобекли тепе, Карахан Тепе, Сайбурч (Sayburç), Чакмак Тепе (Çakmaktepe) и Сефер тепе. 

Таш Тепелер – неолитното наследство на Анадола
Сред проектите, които превърнаха Турция в един от водещите участници в световната неолитна археология с разкопки, усилия за опазване и научни публикации, е „Taş Tepeler“ (Каменни могили), воден от професор Неджми Карул, ръководител на катедрата по праистория в Истанбулския университет. „Taş Tepeler“ се отнася за район в и около Шанлъурфа, където през неолита започват да живеят заедно по-големи общности и да изграждат постоянни жилища и монументални структури със специално предназначение. Провежданите в момента изследвания в рамките на проекта обхващат Сайбурч, Сефер тепе, Харбетсуван (Harbetsuvan), Гюрджю Тепе (Gürcütepe), Чакмак Тепе, Мендик, Кърттепеси (Kurttepesi), Ташлъ тепе (Taşlıtepe), Аянлар (Ayanlar), Йоунбурч (Yoğunburç) и Йенимахале  (Yeni Mahalle), както и Карахан Тепе и Гьобекли тепе – двете най-известни селища в региона. 

Откритията от Гьобекли тепе, където за първи път е започнала археологическата работа в рамките на проекта, разкриват, че през най-ранните етапи на неолита е съществувал високоразвит начин на живот. Това води до сериозна промяна на дългогодишните парадигми за ранните човешки селища. Съответно е установено и, че първите общности на ловци и събирачи не са се заселили по необходимост, а по-скоро като съзнателен избор, продиктуван от благоденствието, което им е осигурявала околната среда. Със своята 12 000-годишна история Гьобекли тепе е едно от най-ранните познати монументални селища и е 18-ият обект в Турция, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. От 2019 г. в Карахан тепе се осъществява друг забележителен проект по инициативата „Taş Tepeler“. На обекта, на чиято повърхност се виждат стотици колони, разкрити монументални структури, подобни на тези, открити в Гьобекли тепе. 

Най-новите открития на обекти, пренаписващи историята

Гьобекли тепе и Карахан тепе продължават да вълнуват световните археологически среди с новаторски открития всяка година. През октомври миналата година в Карахан тепе беше открита най-голямата известна за времето си човешка статуя. Тя представлява 2,45-метрова фигура, седнала върху нещо като пейка, за която се смята, че изобразява мъж и е изключителен пример за праисторическо изкуство. В Гьобекли тепе археолозите откриват и варовикова статуя на дива свиня в естествен размер. Фигурата има следи от червени, бели и черни пигменти по повърхността си и е първата пълномащабна рисувана животинска скулптура от този период, оцеляла до наши дни. 

След тези открития Карахан тепе беше признат за един от деветте най-важни проекта за теренни проучвания и изследвания през 2023 г. на Шанхайския археологически форум в Китай. Тази година обектът отново блесна с първото откритие, изобразяващо животно в движение. Археолозите са открили издълбана фигура на бягащо диво магаре върху каменна плоча в Карахан тепе.  От друга страна, Гьобекли тепе наскоро излезе на преден план и с първия анадолски хляб. 

Анадола е значим регион, който съхранява и пренася в бъдещето пласт след пласт съкровищата на много култури, включително неолитни селища. За да гарантира устойчивостта на това богато културно наследство, Турция осъществява множество проекти за археологически разкопки и реставрация на исторически и подводни обекти. Макар че през 2023 г. страната заемаше водеща позиция в света със 720 археологически разкопки, през 2024 г., обявена за „Златен век на турската археология“, се очаква тези проекти да нараснат още повече – до 750, а през 2026 г. да достигнат 800. Тези мащабни разкопки непрекъснато разкриват вълнуващи открития в цялата страна.