Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ

Профил

КОФАС ЦИЕ ТОП 500: Броят на най-големите български компании в Централна и Източна Европа намалява


Paragraph 42


КОФАС ЦИЕ ТОП 500: Броят на най-големите български компании в Централна и Източна Европа намалява

Най-големите компании в региона постигат забележителна устойчивост, въпреки предизвикателствата

Компанията за кредитно застраховане Кофас представи своето 16-то годишно проучване за 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа. Класацията Кофас ЦИЕ Топ 500 подрежда предприятията по оборот и анализира редица допълнителни фактори, а икономическите резултати служат като индикатор за пазарните тенденции в целия регион.

Проучването разкрива нестабилна икономическа среда за най-големите компании в Централна и Източна Европа през 2023 г. Регионът регистрира най-слабия си темп на растеж през този век, като нарастването на БВП достига само 0.7%. След години на устойчивост, бизнесите в региона са изправени пред значителни предизвикателства като висока инфлация, ограничено търсене, нарастващи разходи и геополитическо напрежение. Тази тенденция продължава и през 2024 г., въпреки че вътрешното търсене се възстановява до голяма степен и инфлацията се понижава до по-ниско ниво.

Експертите посочват, че само половината от страните от региона успяват да постигнат увеличение на оборота сред 500-те компании, разкривайки различия в икономическите резултати. „Регионът на ЦИЕ беше изправен пред безпрецедентни икономически предизвикателства през 2023 г., заради висока инфлация и отслабено потребителско търсене, което засяга дори най-големите компании“, отбеляза Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Кофас за Централна и Източна Европа. Въпреки тези пречки, много компании успяват да запазят оборота си, демонстрирайки устойчивост в нестабилна среда. Общият оборот на всичките 500 компании се е увеличил с 2,5%, достигайки сума от 1,1 трилиона евро. 

В класацията на 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа попадат 25 български дружества. „За първи път от три поредни години наблюдаваме намаляване на броя на местните компании, включени в класацията. Това не означава непременно, че има негативна тенденция на местния пазар, но не е и положителна. В началото на 2022 г. имаше огромно повишаване на цените на енергията за бизнеса, както и за крайните потребители в България. Това доведе до драстично увеличение на оборотите за публични и частни компании, опериращи на енергийния пазар, което им помогна да попаднат в класацията. През 2023 г. виждаме тези компании да отпадат и да бъдат заменени от други. Относно сегашната ситуация изглежда, че няма съществени промени. На сцената няма много нови стартиращи компании, но виждаме известно движение във вече наложилите се такива. Някои са реализирали огромно увеличение на годишния си оборот, докато други отчитат солиден спад, предимно повлиян от сектора, в който оперират“, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас за България. 


Полша е начело, а автомобилният сектор се възстановява. 
PKN Orlen затвърждава челната си позиция, благодарение на 34% повишаване на оборота, след увеличението от 111% през 2022 г. Сред първите десет в класацията са утвърдени имена като чешката Skoda Auto (2-ра), мултинационалната петролна и газова компания MOL Hungary (3-та), търговецът на дребно Jeronimo Polska (4-та), полската енергийна компания PGE (5-та) и унгарската MVM Energetika(6-та). От тях само унгарските компании регистрират спад в оборота, докато други генерират по-високи приходи от предходната година. Volkswagen Словакия (8-ма) отново е в топ 10. Други високопоставени автомобилни компании също подобряват позициите си, отбелязвайки по-висок оборот в условията на нарастващи цени.

С изключение на словашкия клон на Volkswagen, споменат по-горе, новодошлите в топ 10 включват и полската държавна компания за хазарт Totalizator Sportowy (7-ма), както и полските търговци на електроенергия ENEA (9-та) и Tauron Polska Energia (10-та). Всяка от тях постига двуцифрен ръст на оборота.

Няколко компании се открояват поради забележителния си растеж през 2023 г.

Най-голям напредък постига полската електрическа компания ENIQ (111-то място), която се изкачва с 315 места, благодарение на увеличаване на оборота с 183%. По подобен начин българският Lukoil и BYD Smart Device Hungary, изработваща електронни компоненти за един от най-големите производители на автомобили в Китай, също отбелязаха впечатляващи печалби. 

Сектори: Автомобилният сектор възвръща позициите си

Отбелязвайки промяна спрямо предходните години, не всички сектори регистрират увеличение на оборота през 2023 г. Комуналните и обществените услуги, както и енергоемките индустрии като металургия, производство на хартия и дървени материали, са сред секторите, които изпитват затруднения.  

Автомобилният и транспортният сектор успяват да достигат първото място с 16,8% увеличение на оборота и 40,8% увеличение на нетните печалби, поддържани от ръста  на продажбите. Продажбите на автомобили в ЕС се покачват за първи път от 2019 г. Изправени пред предизвикателства, домакинствата и бизнеса през 2023 г. ограничават разходите си за дълготрайни стоки, но не и за превозни средства. 

Традиционно най-големият сектор, този на химическата и фармацевтичната индустрия, падна на второ място тази година. Въпреки огромния ръст на оборота, секторът регистрира 42,8% спад в нетните печалби, пред които са изправени петролните и газовите компании от ЦИЕ. Неспециализираната търговия влиза в челната тройка, подкрепена от възстановяващото се потребителско търсене, водено от ниската безработица и растящите заплати. 

„Ръстът на оборота в най-големите компании в региона на ЦИЕ беше умерен (2,5%) миналата година, но беше по-силен от слабия растеж на БВП (0,7%). През 2024 г. и 2025 г. регионалните икономики се подобряват благодарение на възстановяването на потреблението на домакинствата. Като се има предвид това, предизвикателствата все още са големи за компаниите, дори и за големите. Докато тесните вътрешни пазари на труда правят свободните работни места трудни за запълване, дори и с по-високи заплати, външната ситуация остава основната заплаха, ограничавайки производството и износа на Централна и Източна Европа“, обясни Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. 

Пълното проучване можете да намерите тук.

Обратно към всички новини от агенциите