Времето е решило да направи своя завой в Русалско

13.02.2012г.

PR Sales

Времето е решило да направи своя завой в Русалско

В ардинското село Русалско не са чували за модерното по света био животновъдство, но го практикуват от столетия и досега. Тук животните се отглеждат по възможно най-екологичния начин. Пасат в планината почти през цялата година, а когато навали сняг, ги хранят не със смески, „обогатени” с антибиотици и хормони, а със сено, окосено от ливадите и лиственица, насечена от дърветата в гората. Такава е традицията - планината да храни животните. А и местните са твърде бедни, за да могат да си позволят да купуват „модерни” фуражи за добитъка си. Навремето околните хребети и възвишения на планината са били покрити с пасища, по които като облаци пасяли стада от хиляди овце и крави. Допреди 70-80 години в Русалско е ставал най-големият пазар за добитък в региона. Събирали се пастири от околността, пристигали търговци от големите градове, а преди затварянето на границата с Гърция – и от Беломорието. До 50 чевермета въртели на ден над огньовете и даже не стигали за гладните пазарджии. От двете страни на централната улица на селото се редели дюкяни на касапи, сарачи, ковачи, дърводелци, шивачи, бакали. Продавали се и платове, козметика, накити. Пазарът бил мястото за срещи на хората от околността, а Русалко - административният център на региона, където до 50-те години на 20 век живеели над 7 000 души. Дюкяните още си стоят от двете страни на улицата, но отдавна са затворени. Сега в селото и околните махали живеят едва 85 души, научаваме от кметския наместник Исмет Исмаил, който даже не помни пети или шести мандат е на този пост. В състава на кметството влизат и селата Аврамово, Дойранци, Песнопой и Сполука. В първите две живеят по едно възрастно семейство. В Песнопой семействата са три. Само единият от жителите е млад човек, гледа над 200 овце. И до трите села, които са по на 3-4 км от Русалско, се стига по кози пътеки. Пътят е между час и половина и три часа. Но за хората тук времето има съвсем различни измерения. И как да е иначе, когато махалите дни наред са откъснати, когато сняг затрупа пътеките. В Аврамово и Дойранци даже електричество нямат. Сега поне мобилните телефони ги свързват със света /докато издържат батериите/. Но допреди няколко години изолацията е била пълна. Основното препитание на местните жители и сега е животновъдството. Единствените хора на заплата са кметският наместник, горският и пощальонката. Почти всяко семейство си гледа по няколко крави за собствени нужди. Има хора с по 200 – 300 овце. Тези, които живеят в Русалско или по махалите близо до пътищата, продават млякото си на мандраджиите. Които живеят навътре в планината, добиват само месо. Твърде трудно, направо невъзможно е всеки ден да карат млякото на разстояние от 3-4 км с мулета по кози пътеки. Джамбазите им изкупуват евтино животните, но хората предпочитат така, вместо сами да ги карат по пазарите, защото струва пари, а и няма на кого да оставят останалия си добитък. За Байрама, който беше наскоро, в Кърджали овните се продаваха от 300 до 500 лв. В Русалско цената им е била 120 – 150 лв. В големите градове на Запад това месо щеше да е „златно”. Приходите от животновъдството едва стигат хората да си посрещат нуждите, въпреки че тук няма къде човек да си харчи парите. Хубаво, че са пенсионерите, та да допълваме бюджета от пенсиите им, коментират с известно неудобство местните. Почти половината от 85-те жители на кметството са пенсионери. Само преди няколко години жителите бяха 95, а пенсионерите – една трета от тях. Само броят на ергените остава постоянен - 25 от всички възрасти. Най-старият е на 55 г. Причината е очевидна – беднотия, липса на перспективи, твърде много работа, тежък живот далече от големите центрове, където биха могли да си намерят съпруги. Местните момичета предпочитат да се омъжат другаде и да се махнат, така че и на тях не могат да разчитат. Екрем е един от ергените в селото. Той е едва на 20 години, завършил е Професионална гимназия по строителство, но вместо да си потърси работа по строежите, се е върнал в Русалско. Тук са родителите му. Заедно отглеждат 100 овце и 12 крави. Питаме го как един млад човек като него намира контакти с връстници. Селото не само е далече от големите селища, но тук няма и интернет, нещо непоносимо за повечето младежи на неговата възраст. Ходя от време на време до Кърджали или Ардино, отговаря Екрем, докато си почива и сгрява с дъха си премръзналите ръце. Реже с моторна резачка дърва за огрев. Оплаква се, че „Хускварна” - та вече е „издухана” и трябва честичко да заточва зъбците на веригата. Пък и не съм много сръчен в тая работа, признава си младежът. Не може често да пътува до градовете, за да се вижда с приятели, да се забавлява по дискотеки, защото непрекъснато има работа около животните. С тях не е като с тютюна – много работа през лятото, но през зимата почивка. Добитъкът и в пек, и във виелица си иска да се нахрани, да му се почисти, да се издои, да се пази от вълци. Като отиде да се забавлява, цялата работа се стоварва върху родителите му. Пък и тези пътувания струват доста пари. Екрем все още вярва, че нещата ще се променят за него, животът му е напред. Но за по-възрастните местни мъже, ергени или разведени, а и семейните, единствените забавления са да си побъбрят на чашка в местния магазин, който е и кръчма. Не е чудно, че има някои, които и попрекаляват. Което, обаче не им пречи, даже да е мръкнало, да си се приберат до махалите по козите пътеки. Преди са си варели сами ракията – джанки, дренки и други диви плодове в планината колкото щеш. Сега обаче и за това не си правят труда. Купуват си евтина „огнена вода” от частници. Обезлюдяването на Русалско започва след колективизацията в края на 50-те години. Една част от хората заминават за Турция, но повечето се изселват към Асеновградско. Втори тласък на миграцията е залесяването, което „изяжда” пасищата. После идва 1989 г. и безкрайният „преход”. Сега неколцина по-имотни хора от изселниците се завръщат да стегнат старите къщи на родовете си за вили. През лятото около трийсетина души пристигат да отдъхнат на чист въздух и спокойствие, но никой не се задържа трайно в селото. Пенсионер, изселник в Турция от Песнопой, е купил и ремонтира в момента къща, за да живее на чист въздух болната му съпруга. Но дали би го направил, ако не беше така? Бизнесмен от Асеновград е превърнал в голяма вила бившето училище, но и той си идва само колкото да си нагледа имота за по час-два. Часовникът в Русалско е спрял и стрелките се колебаят дали да поемат отново напред. Или да тръгнат обратно – към небитието?

Профил