ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА BAMOR И ESOMAR СЕ ПРОВЕДЕ В СОФИЯ

09.03.2012г.

Go Green Communications

ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА BAMOR И ESOMAR СЕ ПРОВЕДЕ В СОФИЯ

Водещи специалисти в маркетинговите изследвания разкриха ключа към успешните пазарни практики според най-новите данни за потребителското поведение 9 март 2012 г., София. Днес се проведе първата по рода си Конференция "Best of" България, организирана от Международната асоциация за проучвания на общественото мнение и маркетингови изследвания (ESOMAR) и Българска асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (BAMOR). Конференцията събра представители на водещите агенциите за маркетингови проучвания в страната, експерти и професионалисти в областта, представители на институциите, академичната общност и бизнеса. При откриването г-н Стоян Михайлов, Председател на BAMOR, представи браншовата организация БАМОР и сподели актуални данни за пазара на маркетингови проучвания в България, според които за 2010 г. той е възлизал на 47 млн. лв., а през 2011 г. се очаква обемите да са подобни. Според данните, през изминалата година 1/3 от обема на пазара е генериран от аутсорсинг. Г-жа Елена Онбрайт, представител на ESOMAR за България, разказа повече за дейността на ЕSOMAR и множеството възможности за академично и професионално развитие, които асоциацията окрива пред младите професионални изследователи. Г-жа Онбрайт наблегна и на значението на етичния и професионален кодекс на организацията, който е в процес на адаптация и приемане от страна на BAMOR. Eдна от главните дейности на ESOMAR е осъществяването на професионални връзки и обмяната на добри практики с местните изследователски асоциации. Работната програма на конференцията продължи с презентациите на международните гост-лектори г-н Алекс Бачелър от BrainJuicer, Великобритания и г-н Робърт Байек от TNS, Полша. Двама от най-влиятелните представители на бранша в Европа представиха пред гостите на събитието актуална информация по темите "Не чувстваш нищо, не правиш нищо – кой е двигателят на човешкото поведение?" и "Поглед върху бедността. Как да подходим към потребителите в кризата?" Алекс Бачелър наблегна на поведенческите модели и значението на несъзнателните фактори, влияещи върху решенията, които хората взимат: "Ние мислим, че сме мислещи машини, които по някога чувстват, а всъщност сме чувстващи машини, които понякога мислят." Той даде примери, подкрепящи тезата му, цитирайки изследване, провеждано в продължение на три години, което показва, че съдиите са много по-склонни да отсъдят в полза на пробация, отколкото ефективна присъда, след като са се нахранили. Друго изследване илюстрира важността на на пръв поглед незначителни фактори, като музиката в магазин, за потребителските предпочитания на купувачите – например ако клиентите слушат френска музика, покупките на френско вино петкратно надвишават покупките на немското. При смяна на музикалния фон следващия месец с немска музика – съотношението се променя 2:1 в полза на немското вино. По-интересното е, че след напускането на магазина, купувачите, запитани кои фактори са повлияли избора им на вино, изобщо не споменават музиката. С тези примери той подчерта, че маркетинговите изследвания питат потребителите за нещата, които влияят на поведението им, но в много случаи самите хора изобщо нямат представа всъщност кои са тези фактори, т.е. нашите решения като потребители са повлияни от емоции, за чието влияние дори не подозираме. Идентифицирането на тези скрити влияния може да осигури истинско конкурентно предимство на пазара, както и да даде отговори на ключови социални и културни проблеми. Презентацията на Робърт Байек представи изследване на поведението на хората, живеещи в бедност във времена на криза. Марките, които тази потребителска група ползва, трябва да са ѝ много познати, за да ги идентифицира, както и да са приемливи за нейния социален кръг. Друго важно условие за хората е усещането, че "надхитряват" системата, което им внушава чувство за контрол над собствения им живот, както и че независисят от фактори като късмета. Този тип потребители са повече ориентирани към победата, отколкото към автоматичната награда. Друг акцент в програмата на конференцията бе презентацията на Юлиан Добрев, Директор изследвания в Прагматика, който представи данни от изследване на агенцията на тема "Поведението на българските потребители в контекста на икономическата обстановка". Изследването е традиционно и се провежда за четвърта поредна година като цели да установи нагласите и отношението на българските потребители към икономическата обстановка в страната. Изследването обхваща активното градското население на страната на възраст между 18 и 65 години. Всеки втори български гражданин твърди, че няма промяна в доходите на домакинството му през 2011 г. в сравнение с 2010 г. Около 42% от участвалите в изследването декларират, че доходите им дори са намалели през последната година. Този факт до известна степен обяснява песимизма по отношение на икономическата конюнктура в страната. Българите масово заявяват, че им се е налагало през изминалата година да свиват разходите си, да се лишават от някои стоки или да преминават към по-евтини такива. • 87% от всички запитани декларират, споделят, че са станали по-пестеливи; • 83,6% са били по-внимателни и прецизни в своя потребителски избор; • 80,3% са се лишили от по-крупни разходи в своите домакинства; • и 70,1% са започнали да купуват по-евтини марки и продукти. Трябва да се има предвид, изследването обхваща икономически активното население, като такова, което генерира потребление и данните показват, че тенденция към свиване се запазва – потребителите са по-прецизни и предпазливи и се наблюдава рационализация на потребителското поведение. Като допълнение на това, 46% от запитаните споделят, че за настоящата 2012 г. не планират дейности, свързани с извънредни разходи и ако изобщо планират някакви, те наистина не търпят отлагане (неотложен ремонт на жилището - 21% или неотложен ремонт автомобила - 14%). За да финансират тези си дейности 51,2% от респондентите ще разчитат на средства, които ще заделят през 2012 г. Около 25,5% от българите вече са спестили пари за тези разходи, близо 18% ще разчитат на кредитиране от банка, а 16,3% - на заем от приятели и познати. Един от ключовите изводи от изследването на Прагматика е свързан с общите очаквания на градското население в България за развитието на икономическата обстановка, след като в средата на 2011 г. в общественото пространство се заговори за нейното подобряване. Според данните на агенцията, обаче, сред хората това изявление се посреща с голяма доза скептицизъм – 95% от тях смятат, че такова "излизане" от настоящата ситуация не се забелязва в реалния живот. Доста песимистични са и очакванията на потребителите относно приключването на кризата. Около 47% от тях въобще нямат идея кога ще се случи това, а 43% са на мнение, че краят на кризата ще настъпи най-рано след 2013 г. На практика това песимистично усещане на българите формира генералния им поведенченки модел, както и потребителското им поведение. Значението на подобен тип меркетингови изследвания и техните резултати беше потвърдено от високия интерес към Конференцията, на която присъстваха над 120 професионалисти в маркетинговите изследвания и проучването на общественото мнение, представители на институциите, академичната общност и медиите.

Профил