Бял извор – място за релакс или истинско творчество

21.05.2012г.

PR Sales

Бял извор – място за релакс или истинско творчество

По това време на годината меките склонове на Източните Родопи са особено красиви, въпреки Елен-пелиновския дъжд, който ръси небето още от сутринта. Село Бял извор е накацало върху няколко склона от двете страни на Азмакдере. Автомобилът ни спира пред тукашното читалище „Пробуда”. Посреща ни с ведра усмивка читалищният сикретар Надежда Миткова и ни предлага в оставащото време до срещата да опитаме тукашния специалитет „ходжакафезъ” – кафето на ходжата. Питаме седящите в кафенето старци кога е строена тукашната джамия. Те поклащат глави мъдро и казват, че е било толкова отдавна, та никой не може да определи с точност. Бял извор е едно от големите села в община Ардино. За постоянно тук живеят около 2 600 души. В селото има две мандри и училище, където учениците могат да завършат до 12-ти клас и едва след това да се пробват в някой университет. Името Бял извор идва от извора с белите камъни, който блика в селото. Лично Георги Трайков разпоредил на мястото му да бъде вдигната красива белокаменна чешма. Той бил интерниран тук през фашистко време и останал изключително доволен от отношението на местните хора. Когато бил издигнат като държавен ръководител ги попитал какво искат да направи за тях. Тогава родопчаните поискали тази чешма. По-възрастните от тях и сега въздишат по времето на социализма, когато са живеели по-добре, защото имали работа, а това им давало известна сигурност. Основният поминък на хората от Бял извор сега са картофите. През тази година обаче, хората ще изхвърлят продукцията си, защото прекупвачите ги изкупуват на цена от 20 стотинки за килограм. При това положение е по-добре да ги хвърлим, отколкото да ги дадем на тях, казват местните производители. Бял извор е едно прекрасно място за релакс и отмора, но едновременно с това ако един творец е дошъл да работи в уединение се превръща в невероятен катализатор на творческа енергия. Тук времето не е спряло, както мнозина обичат да казват за Родопите, то цъка своя неумолим ход и чертае бръчки по лицата на хората, както навсякъде, но тези бръчки сякаш са по-меки и заоблени, както околните хълмове. Тук приключваме разговора, защото виждаме, че учениците са заели своите места в залата и очакват началото на творческата среща.

Профил