Слънчеви хора пазят легендата за мома Жълтуша

28.05.2012г.

PR Sales

Слънчеви хора пазят легендата за мома Жълтуша

Пролетният дъжд отмива стъклата на автомобила, капките хукват отдолу нагоре по стъклото, подгонени от въздушната струя, а пред нас се разкрива пейзажът на поредното родопско селце – Жълтуша. Известен наш писател беше казал, че всички тези малки селца и махали са мънистата от бисерната огърлица на Родопа планина и едва сега разбираме колко много е бил прав в това свое заключение. Жълтуша е едно от селата в община Ардино, което по една или друга ирония на съдбата през последните няколко години попада в прам тайма на новинарските хроники с ужасни неща. Първия път, когато хората в България чуха името Жълтуша торнадо беше отнесло покривите на къщите в селото. Вторият път бе разстрел на български работници в Испания, сред които имаше и хора от Жълтуша. Но нека оставим черните спомени от миналото и да надникнем в днешния ден на Жълтуша. Посрещат ни директорът на основното училище и секретарят на читалището. Рояк лъчезарни и слънчеви дечица припкат край тях, сякаш да ни уверят, нас – безверниците, че най-чистото и светло място в Източните Родопи е именно тяхната Жълтуша. Легендата за девойката Жълтуша, за която дори всемогъщият Google не можа да ни каже нищо е материализирана в камък, тук – в центъра на селото. Приятелят ми, Воймир Асенов разказва на притихналите в читалищния салон деца с осанка на древен мъдрец притча от старотурския фолклор, като се опитва да вкара в нея като участници самите деца с истинските им имена. Учудването му е истинско след като среща само имена като Калоян, Албена, Станимир и нито едно турско. През отсрещния прозорец ясно се вижда как островърхото минаре на джамията раздира ниския дъждоносен облак и от него се изсипва поредният чист като сълза пролетен дъжд. Едва след края на срещата, когато сме поканени на жълтушенски колак от секретарката на читалището, той получава обяснение за недоумението си: „Ние, всички тук сме мюсюлмани по религия, но сме помаци и не знаем турски език, затова и имената ни са български”. Тръгваме си някак някак осветлени от слънчевия дух на хората от Жълтуша с текста на песента за Жълтуша мома, написан ни лично от тях и с обещанието, че ще ни изпратят на електронната поща легендата за родопската девойка, за да я направим ние от своя страна достояние на чичко Google.

Профил