Gatekeepers : начин на употреба

04.09.2009г.

M3 Communications College

Ежедневно ги виждаме. Чуваме ги почти отвсякъде. Лицата и гласовете им са постоянен спътник в нашия живот. За добро или за лошо - там са. Но дали ги познаваме? Ако сме просто обикновени потребители на журналистическите продукции, пропускът от това да не знаем и да не се интересуваме от личеня живот на авторите, изобщо не е кой знае колко голям. Напротив - нездравото любопитство в такива ситуации може да се превърне от обикновено воайорство в клинична диагноза. Кой, с кого, как и под какъв ъгъл - това вече е прекалено. А заглавия от рода на "Лора Крумова с нови цици", или "Милен Цветков е педал?", "Бареков в странни връзки с Бойко", "Ани Салич има проблем с килограмите" няма какво да коментираме. За съжаление, най-четен в България се оказва не кой да е вестник, а жълтичкия "Уикенд", което е факт, достоен за други едни размишления. Ако обаче, говорейки за журналистите, ние не сме само потребители, а в известен смисъл "бизнес партньори", непознаването на техния интимен свят и преживявания си е направо недопустимо и непрофесионално. И тук вече изобщо не става дума за любопитство. За тези, които не знаят, "gatekeeper" е терминът, който се използва в науката за обозначаване на редакторите в медиите. На хората, които определят кой и какво ще стане част от новините. Задачата им се състои в това да преглеждат всички прессъобщения, които стигат до тях, както и всичко, което е отразено във водещите конкурентни медии. На базата на цялата тази информация именно тяхна е отговорността да преценят и определят каква би била и най-добрата визия на техните утрешни новини. Кои събития трябва да бъдат включени, как и в какво съотношение. Така приоритетите на изданието, в което работят, едновременно с темите, които вече се следят от неговите репортери, обогатено с реалните възможности за създаване на нови истории, се превръщат в продуктите, от които редакторите трябва да приготвят най-вкусното меню. Това е една ужасно трудоемка и времеемка задача, която в един момент неизбежно ги превръща в деннощна част от информационния поток. Професията gatekeeper няма работно време, няма почивни дни. Тези, които решат, че ще й отдадат живота си, заживяват в света на новините по начин, който трудно би могъл да бъде разбран от околните. Ние, хората "от другата страна на оградата" сме длъжни да ги разбираме. Да им влизаме в положението, да им помагаме и да сме им максимално от полза. Само така ще можем да им спечелим доверието и да успеем да изградим контактите, за които в повечето научни книги пише "изграждане и поддържане на добри отношения с медиите". Това, което в доста от издания не се споменава е, че т.нар. "медиите" не са нещо абстрактно, не са митологични същества, а са конкретни хора с конкретни съдби, зад които се крие личностния избор да жертваш почти всичко в името на работата. Доста често този избор поставя под въпрос дори и личния им живот, което неизбежно променя начина, по който всеки един от тях гледа на работата си. Повечето от редакторите са професионалисти, за които работата е и семейство, и приятели, в добро, и в зло... А като имате предвид всичко това, няма как да ви се вижда странно защо те са толква претенциозни към това, което ще стане част от новините, защо понякога са безцеремонни в отказите си, а друг път пък искат от теб неща, които ти се струват абсурдни. Като една моя приятелка, която преди веме пишеше хороскопите за едно списание, мразеше 2-3 зодии и всеки път ги "орисваше" да им се случват недотам приятни нещица.... Освен личната мотивация на всеки един Gatekeeper, естеството на работата им всеки ден ги подлага на критиката на най-безмилостния коректив - публиката. И въпреки, че доста често тази професия е определяна с клишето "динамична", което на мен определено не ми допада, трябва да си призная, че то съвсем точно я описва именно заради тази всекидневна отговорност, с която те са натоварени. За съжаление, у нас почти не се обръща внимание на работата с журналистите, в този, смисъл, в който вече стана дума. В университетите хорариум за това почти няма. Или ако има - то е по усмотрение на преподавателя, което само по себе си не е гаранция за успех. Ако все пак си мислите, че би ви било интересно да научите нещо повече, по-пикантно и разбира се по-полезно за бъдещата ви работа, M3 College (www.m3college.com) е едно не лошо място, на което бихте имали възможността да се занимаете с този проблем задълбочено и професионално. Освен това цената е съобразена и с по-тесните джобове. Ако пък имате повече време за губене и желание сами да разучавате сложната материя на психологическото взаимодействие, "Влиянието" на Робърт Чалдини, въпреки внушителните му размери (450 страници) си остава една добра инвестиция на време и внимание.

Профил