Иван Върбанов /
На 25 януари 2013г. Българското национално радио /БНР/ навършва 78 години. Указът на цар Борис ІІІ, с който радиоразпръскването у нас става държавна собственост, е подписан на същата дата през 1935 г. Министерският съвет в Царство България издава наредба, с която радиоразпръскването в България става държавна собственост. Регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио на България. За началник на радиоразпръскването в България и за ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник). Създава се радиопрограмна служба. Започват новите тенденции в програмното развитие на българското радио. Програмата се разширява по обем и обхват, обогатява съдържанието. Музиката запазва своя доминиращ дял (80-85 %) участие в програмата. Реализацията е в три насоки - сказки с научно-популярен характер, музика и новини. Създават се първите музикални радиосъстави. Композиторът Димитър Ненов, който е музикалният уредник на Радио София, създава дискотеката на Радио София, чийто продължител днес е фонотеката на БНР. Първи уредник на дискотеката на грамофонните плочи на Радио София е големият музикант Любомир Романски.
БНР ДНЕС
С последователната си политика на реформи и промени, с активната си и обективна позиция по горещите теми на деня, с лидерските си позиции в динамичната медийна среда, Българското национално радио категорично и убедително затвърди успеха на обществените формати. То наложи еталони на професионална журналистика с ярко индивидуално присъствие, като продължи да увеличава доверието към себе си и стана институцията с най-високо обществено доверие, според изследва-нето на НЦИОМ .
Медията получи още едно важно професионално признание - високата оценка на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Една трета от постиженията на Съюза през изтеклата година в областта на мениджмънта, програмната политика, техниката и технологиите, беше с адрес БНР.
„Опитът на Националното радио в развитието на обществените медийни модели бе препоръчан за изучаване от експертите и за включване в обучителните програми. EBU пожела кадри на БНР да преминат на временна работа в организацията, за да придобият допълнителен опит от европейските практики. Това е и заявка за бъдеща работа на някои от тях в организацията", със задоволство отбелязва генералният директор на БНР Валери Тодоров. „Особено високо беше оценено представянето на новите ни програмни линии, на Интернет радиото „Бинар", което е пробив в новите медийни платформи у нас. То е сред водещите постижения в Европа на кръстопътя на цифровите и линейните технологии, в граничните линии между радиото, телевизията и интернет технологиите, между традиционните и социалните медии".
Валери Тодоров подчерта, че въпреки рязко съкратената бюджетна субсидия, БНР успя да запази и изпълни заложените приоритети. „Запазена е финансовата стабилност, чрез активната мениджърска политика са запазени и увеличени доходите на журналистите, текучеството в БНР е в изключително ниски граници. Планът за приходите не бе намален пропорционално със съкращаването на субсидията, но медията успя да изпълни и да преизпълни заложения план за приходите благодарение на преструктурирането на доходите си".
БНР - медия и институция
Разнообразните извънстудийни форми, активното използване на потенциала на продуцентските центрове и обновените концертни зали в регионалните радиостанции, многобройните съвместни прояви с външни партньори, изключително активната концертна и издателска дейност, позволиха на медията да покаже по-ярко обществения си профил и функции. Многобройните изложби, концерти, фестивали, конкурси събраха широка публика и възстановиха представата за БНР като медия и институция, която създава и развива културен дивидент и то в различни области на обществения живот.
БНР - лидер в ефира
Програма „Хоризонт" на БНР е медията с най-голяма аудитория в страната, най-слушаната програма от хора на различна възраст, с различни нагласи. Средната месечна аудитория е 1,4 млн., което е 22% от населението над 15 години. „Хоризонт" е информационният лидер в националния ефир, с репутацията на най-достоверното и най-оперативно българско радио. Разширяването на информационните магазини, разработването на нови музикални предавания и линии позволиха да се разшири профилът на активните слушатели. Силата на „Хоризонт" се чувства особено при извънредни събития и обстоятелства, като например земетресението у нас, взривовете в складовете край Петолъчката, атентата на летище Бургас. Особено популярни са интегрираните предавания с регионалните радиостанции (РРС), като например предаването „Хоризонт+7" в понеделник, сутрешното предаване „По първи петли" - с най-активните фен клубове в страната. Увеличена е аудиторията на програмата и в интернет.
Новата сутрешна информационно-публицистична линия „Нашият ден" на програма „Христо Ботев" бързо успя да се наложи и вече се радва на постоянна и активна аудитория. „Христо Ботев" - единствената програма за култура в националния ефир, организира творчески конкурси за млади таланти, сред които се откроява детският поетичен конкурс „Искри". Добре възприета от публиката е персонификацията на музикалните предавания като нов начин на разпознаване на музикалните линии. Редица интересни концерти у нас и чужбина бяха пряко предавани в ефира на програмата.
След като премина на излъчване основно в Интернет, Радио България разработи нови програмни модули и рубрики в отделните страници на 11 езика (включително арабски). В интернет сайта на БНР все по-голямо място заемат видеосюжетите, визуалната информация. Увеличен е обемът на писмата и информацията от чужбина. Оказа се, че аудиторията в интернет от чужбина е по-активна, с по-голяма ангажираност, с по-висока взискателност.
Радио Благоевград убедително държи позицията си на абсолютен регионален медиен лидер с аудитория около 40%, два пъти по-голяма от аудиторията на програма „Хоризонт" в региона.
2013-та е годината, в която медията отбелязва своя 40 годишен юбилей. По този повод Радио Благоевград планира множество прояви - изнесени студиа в общините от Югозапада, изложби, концерти, конкурси. Острото журналистическо перо, професионализмът на работещите в Радио Благоевград, обществените акции и културните събития защитават обществения характер на медията с най-висок процент слушателска аудитория в Югозападна България.
На първа позиция в регионалния радиоефир, в пряка конкуренция с програма „Хоризонт", е и Радио Варна. Двете регионални радиостанции са най-активни в извънстудийните си прояви с много концерти, изложби, конкурси за млади таланти. Само през тази година Радио Варна е била домакин в салоните си на над 260 културни и обществени прояви! На челни позиции в рейтингите на доверие и по обхват на аудиторията вече са Радио Шумен и Радио Стара Загора. Радио Пловдив продължава да привлича аудитория и вече е в тройката най-популярни радиостанции в региона. Радио Видин с лекота премина от 12 на 18-часова програма, като бе подобрено приемането в района на Белоградчик и в близост до сръбската граница. Най-новата регионална програма на БНР - Радио Бургас вече зае стабилна ниша в регионалния ефир. Остър проблем обаче е честотата в града, която трудно се приема в центъра и дори в самата радиостанция.
„Концертите на музикалните състави на БНР преминават вече при препълнени зали в София и регионите. Всички наши музикални формации се ръководят от известни композитори и музиканти, най-добрите диригенти в своята област. В открития през тази година Рекламно-информационен център на територията на БНР непрекъснато постъпват нови заявки за продажби на билети и продукция на наши партньори и съмишленици", посочи Валери Тодоров.
БНР чрез договор със специализирана фирма вече успешно продава онлайн музика в над 200 платформи в цял свят. Само през юни - ноември 2012 г. са продадени над 3000 заглавия.
Навръх рождения ден на Българското национално радио, точно в 18.30ч. в Първо студио ще започне тържествената церемония по връчването на годишните награди на БНР „Сирак Скитник" за 2012-а година.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.