Ахмет Атасой прави българската поезия достояние за турската публика

17.05.2013г.

PR Sales

Ахмет Атасой прави българската поезия достояние за турската публика

Ахмет Емин Атасой прави новата българска поезия достояние за турската литературна публика. Почти всеки месец негови преводи в литературното издание „Китап” на най-големия турски вестник „Джумхуриет” запознават четящата общност в южната ни съседка с творби на автори като Първан Стефанов, Петър Алипиев, Дамян Дамянов, Иван Методиев, Иван Пейчев. През последните месеци на предходната година в изданието са публикувани преводи на Дора Габе, Иван Вазов, Пламен Дойнов, Елка Няголова и Кирил Кадийски. Самият Ахмет Емин Атасой е също поет, за когото може смело да се каже, че е име на Балканско равнище. Той пише свободно своите стихове на български и турски. Автор е на множество книги, издадени на двата езика, но първата му стихосбирка е издадена в България с помощта на община Ардино. Интересното за Ахмет Атасой обаче е това, че той е първият творец, който е превел стиховете на Христо Ботев на турски език. Повечето творци от литературните среди приеха тази поезия напълно нормално, но не се размина и без нападки отстрана на някои крайно настроени националистически групи, сподели Атасой. Той е подготвил за издаване на турски език на Антология на българската поезия, включваща автори от 60-те години на миналия век до наши дни. Преводът на турски език е негов и от дълго време той търси издател. Това е едно наистина бяло поле за четящата общественост в южната ни съседка, а има много значима и стойностна поезияпрез този период. Интересът отстрана на българското културно ведомство е никакъв, въпреки че Ахмет Атасой е правил опити да заинтригува културните министри на няколко различни правителства през последните години. За мен създаването на тази антология бе един съкровен план на моя живот, твърди поетът. Бруталностите на т.н. “възродителен процес” изживях много болезнено. През 1989 г. бях принуден (заедно със се-мейството си) да емигрирам в Турция. Тази драма ме застави да се замисля сериозно и дълбоко върху някои повратности в нашия живот. През цялото това време ме окриляше нравствената чистота и гражданска смелост на поетите Блага Димитрова, Радой Ралин, Стефан Цанев и др., които категорично се противопоставиха на своеволията на самозабравилата се власт, причинила политическа деформация и социален хаос в страната. Тяхното възхитително поведение показа, че в страната на `избитите поети` все още има предани потомци, които заслужено могат да носят знамето на националната чест и човешкото достойнство. Лично аз дълбоко бях развълнуван от този факт, който за мене означаваше победа на свободолюбивата българска поезия над насилието и безчинството. Обхванат от тези подбуди, реших, че е дошло времето да се захвана с реализирането на своята четиридесет годишна мечта: да представя тази поезия, на която съм и ще остана вечно длъжник, на вниманието на читателите в Турция. И така се роди “Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес”. Тя има за цел да представи 140-годишния път на българския поетически гений, започващ с безсмъртния Ботев (1848-1876) и достигащ до Камелия Кондова (1969). В този си вид антологията включва 125 поета, утвърдили своите имена в новата българската литература, плюс 10 `нови надежди`, появили се на поетичния хоризонт през последните години. Изготвянето на една такава книга, съдържаща общо 135 поети и около 670 стихотворения, за мене бе изключително изпитание, изпълнено с всевъзможни трудности. Не живея с илюзията, че съм ги преодолял напълно и безупречно, но се постарах да вложа максимални усилия за това. Предварително бях наясно, че превеждането на поезия е лудост, а да се хване човек сам да преведе и представи в самостоятелна антология една цялостна национална поезия е още по-голяма лудост. Но, така или иначе, и разумните хора понякога изпитват необяснимо желание да извършат някоя лудост. А случаят с мене е друг, защото лудостта е присъща на моя нрав, особено когато стане въпрос за красотата, сиреч поезията, и най-вече за българската поезия, с която просто се чувствам като сраснал, сподели още творецът.

Профил