Нова възможност за CSR

21.01.2010г.

M3 Communications College

Тези, които са отделили бюджет за CSR (корпоративна социална отговорност) и се чудят по какъв начин да подобрят фирмената си или пък лична репутация, имат нова алтернатива пред себе си – да осиновят книга. Инициативата „Осинови книга“ е проект на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, който се осъществява с помощта на вестник „Култура“ и предоставя възможността да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало срещу не толкова големи суми. Екипът ни се обърна за коментар към д-р Мусакова, старши научен сътрудник от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и активен участник в движението „Осинови книга“. 1. Как се роди идеята за „осиновяване на книга“? Отговорът на този въпрос идва главно от отговора на следващия, но повод в случая стана проектът, финансиран от бившето МОН, в рамките на който екип от Националната библиотека започна опис на славянските ръкописи в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия. Проектът предвиждаше реставрация в нашия отдел за реставрация и консервация само на ограничен брой ръкописи. Тъй като в сбирката има още не един и два ръкописа в тежко състояние, на дневен ред излезе идеята за „осиновяването“, която бях споделила с директора на Националната библиотека проф. Боряна Христова през септември 2008 г. Затова ние започваме кампанията необичайно, с ръкописи – нещо, което не всички библиотеки правят, дори и да имат такива сбирки, и то на друга институция, която обаче е наш партньор и чиято сбирка по обем и по ценност идва след тази на библиотеката. 2. Съществува ли такава практика в чужбина и ако „да”, как достигна и в България? Програма или инициатива със същото име (Adopt-a- book) имат редица европейски и американски библиотеки, достатъчно е човек да отвори сайтовете им, например на Британската библиотека. Ако трябва да отговоря по-конкретно на въпроса, мисля, че за пръв път видях тази програма упомената в отчета на една от балканските библиотеки, но вече не си спомням точно на коя. 3. Каква е средната сума за реставрирането на една книга? Няма средна сума, тъй като всяка книга е в различна степен повредена, има различен обем (брой страници) и пр. Може да има минимална сума, което означава, че срещу нея може да бъде оказана само частична грижа за „осиновената“ книга. 4. Какво ще получат онези, които инвестират в реставрирането на книги? На първо място, финансов документ, издаден от библиотеката, за внесената сума. После, обществено признание (ако то все още значи нещо!), което ще бъде дадено чрез изписване на името на „осиновителя“ (или „осиновителите“) върху специално изработена табелка, която ще бъде поставена в кутията на книгата, ако тя е ръкопис или старопечатна книга, или вътре в самото издание, ако става дума за по-масово тиражирана книга. Друга форма на обществено признание и благодарност обсъждаме с проф. Христова – имената на осиновителите могат да бъдат обявявани или на 11 май, патронния празник на библиотеката, или на 1 ноември, Деня на будителите. Освен това дарителите ще имат възможност да видят резултата от своето дарение. 5. Кога стартира кампанията и каква е тенденцията: фирми, частни лица? Кампанията е в самото си начало, в начинанието ни помогна в. „Култура“, който не само пръв публикува анонса за тази дарителска схема, но ще продължи да ни съдейства. Няма тенденция, важно е да се появят и да продължат да се появяват дарители („осиновители“). 6. Мислите ли, че тази акция би могла да се превърне в имиджова за т.нар. „осиновители“, така както беше преди няколко години бумът с осиновяване на животни в зоологическата градина? Самата библиотека няма интерес от това да си прави имидж, нито да направи „бум“ и после нищо. Тя се обръща към една вече разработена и работеща схема, защото има реална нужда от допълнителни средства за скъпо струващите реставрационни дейности. Ако дарителят има нужда от имидж, той или тя ще се постарае да си го осигури, включително извън формата, в която ние можем да им го направим. Ще бъде жалко обаче, ако се окажат малко хората, които биха могли да помогнат, но такъв имидж им се стори безинтересен, защото е недостатъчно представителен. 7. Ще бъдат ли известни имената на осиновителите и биха ли могли те да популяризират направеното? Да, вече посочих по-горе как възнамеряваме да оповестяваме тези имена. Също така те, заедно със заглавията на „осиновените“ книги, ще бъдат видими и в сайта на Националната библиотека, когато разработим в него раздел „Осинови книга“ (това е нещо, което предстои да направим). „Осиновителите“ ще имат правото да покажат своето „дете“ на други хора – било, за да си осигурят имидж, било, за да ги ентусиазират да помогнат и те. 8. Къде ще бъдат съхранявани книгите, за чието реставриране се намерят средства? Книгите си остават там, където са, в хранилищата на библиотеките. 9. Вярвате ли, че чувството за национална принадлежност и гордост е съхранено в съвременния човек? В съвременния човек – да, у българина обаче много често това чувство се проявява във форми и в моменти, които доста разколебават моето чувство за национална гордост. Освен чисто прагматична, нашата инициатива има и друга страна – и тя е идеалистична: искаме хората да разберат, че в спасяването или запазването на човешкия живот влиза и запазването на автентичните (подчертавам думата!) културни ценности, защото те са белег на човешко достойнство. А когато и отделните личности, и обществото като цяло припознаят тези достойнства като свои, в своята обща съпричастност те ще споделят едно пълноценно чувство за принадлежност и гордост, което не би позволило да бъде стимулирано чрез съмнителни каузи. Интервюто взе: Дарина Гарванова, M3 college

Профил