Историята на Караманското царство води към Караманци

16.11.2013г.

PR Sales

Историята на Караманското царство води към Караманци. След разпадането на Селджукската държава върху бившите й територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на селджуките. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000. Караманското царство е тясно свързано с българските земи, защото именно населението на това царство е преселено в новозавладените български територии след разгрома му от османците. Караманското царство е единственото от анадолските царства, което толкова дълго време се е противопоставяло на османците и им е причинило толкова много главоболия и грижи. Когато османците са принудени да воюват с кръстоносците на Владислав Варненчик, караманите виждат удобен момент да си върнат някои части, въстават и ги удрят в гръб. За разлика от другите анадолски царства, които ползвали арабската писменост, караманите са изполвали и гръцката азбука с търговска цел, поради наличието на гърци (византийци) в областта с които били в добри отношения. Арабската писменост се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей. На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само турски език. При преселването си в Анадола караманите са предвождани от Саддедин бей и наброяват около 10 000 юрти. Това преселване става в началото на 11 век и се дължи на бягството им от настъпващите монголи. При идването си водели номадски начин на живот - през лятото са ползвали пасищата в района на Сивас, а през зимата се преселвали в северните райони на Иран. Отначало караманите вярвали в небесния бог Тангра (Танръ). След това някои от тях приели християнството, а в края на 11 век - исляма, под давление на селджуките. След смъртта на Саддедин бей мястото му заема синът му Нуреддин бей. За разлика от баща си той е войнствен и веднага пристъпва към завладяване на територии. Отначало превзема крепостта Ерегли, която е в ръцете на арменците, а след това - и Сиваската крепост, която по онова време се владее от Хаджи Бахадир, който е бунтовник и създава много проблеми на селджуките. Нуреддин бей обявява зависимостта си от селджукския султан и му връчва ключовете на Сиваската крепост. Султанът остава много доволен от този жест и заповядва на Нуреддин бей да събере войска и да превземе крепостите Ерменек и Мут от арменците, които, освен че не признавали властта на Селджукския султан, тероризирали и тюркските номадски племена, разположени между двете крепости. Нуреддин бей изпълнява заповедта на султана и през късната есен превзема крепостта Ерменек. Презимува там и напролет превзема и крепостите Мут, Гюлнар и Мара. Ключовете на превзетите крепости връчва на селджукския султан Алаедин Кейкубат. Той е много доволен от този факт и в знак на благодарнаст удостоява Нуреддин бей с държавни почести и му подарява превзетите крепости. Нуредин бей обявява основаването на Караманската държава и след устройването на държавните дела оставя властта на сина си Караман бей и се оттегля в района на Сивас. Там живее като отшелник 7 години в пещера, отдаден на размисли. През 1256 година се възкачва отново на трона си, но след превземането на крепостта Силивке решава, че вече е много стар и отново се завръща в Сивас, където през 1264 година умира.

Профил