Найо Тицин: от политическия PR към PR на модерно изкуство

25.03.2010г.

M3 Communications College

Найо Тицин: от политическия PR към PR на модерно изкуство

В последно време се забелязва все по-нарастваща мания по американската киноактриса Мерилин Монро, смятана за сексидол на своето време. Тази седмица в Галерията за модерно изкуство се откри изложба в нейна чест, като автор на картините е американският художник Анди Уорхол. За да си поговорим за PR и съвременно изкуство, екипът ни потърси Найо Тицин, който въпреки, че е наложено име в политическия PR, през последните месеци консултира комуникационната кампания на Галерията за модерно изкуство в столицата. 1. Разкажете ни малко повече за настоящата изложба на Анди Уорхол. Нейното осъществяване свързано ли е с разразилата се напоследък мания по Мерилин Монро? Малко са местата в света, където всичките 10 сериграфии на Мерилин Монро могат да се видят на едно място, и Музейната галерия за модерно изкуство в София е едно от тях. Цената на някои от картините достига 150 000 долара. Беше предвидено продължителността на изложбата да бъде 1 седмица, но поради големия интерес сериграфиите ще могат да бъдат видени до Великден. Идеята за презентацията и откриването на изложбата не е свързана с модата по Мерилин Монро. Искахме да направим нещо атрактивно за първа пролет, защото тя се свързва с цветовете в природата. 2. Как се прави PR на галерия за модерно изкуство? Лесно и много приятно! Концепцията за модерното изкуство тепърва си пробива път в България като налагане на това изкуство по-масово. Лесно се прави, защото не е трудно да се направи изложба на Матис, Шагал, Пабло Пикасо... Приятно е, защото с екипа много се разбираме. Всички PR са продавачи на сергията, но ако няма стока на нашата сергия, никой няма да се спре при нас. Моята работа е да продам стоката, не да я създам. 3. Как се промотира изкуството като цяло? С отношение. Цялата ми фамилия е от художници. Дечко Узунов ми е вуйчо, баща ми – Атанас Нейков, е живописец, чичо ми – Христо Нейков, е график и илюстратор. Израснал съм сред изобразителното изкуство, от малък живея с pop-art-a. Създал съм си усет и отношение към изкуството, което ми помага да го промотирам в България. 4. Как се рекламират домовете за модерно изкуство по света и в България? Честно казано, нямам наблюдения каква е разликата в рекламирането на галериите в България и в чужбина. По-скоро съм бил консуматор. Старал съм се да гледам и давам съвети като консуматор, т.е. гледната точка от другата страна, дори и в работата си като политически PR. 5. Интересува ли се българинът от модерно изкуство? Започва да се интересува и все повече ще се интересува, защото това ще го приобщава към модерния свят. До този момент липсва информираност сред българите. 6. Какви са предпочитанията на хората – предпочитат класици или са отворени към нови имена? Ние сме консервативно общество и обичаме повече класици, но това е поради липса на информация и изграждане на вкус. Хората биха отишли на изложба на Пикасо не толкова защото знаят много за него, а защото е познато и известно име. В края на 80-те години за първи път в България се проведе изложба на Пабло Пикасо, което беше голяма сензация. Едва през последните 10 години обаче можем да говорим за интерес към този вид изкуство. Пикасо и Анди Уорхол са най-продаваните художници за миналата година. 7. За да се продаде картина на класик, има ли нужда от PR, или името работи само за себе си? При продаването на една картина има нужда от аукционна къща, не от PR. Тези, които се интересуват, веднага ще разберат кога дадена картина се продава. Много от купувачите биха искали да останат анонимни и те самите нямат нужда от PR. Има нужда генерално да се знае, че съществува място – галерия, където се излагат и могат да се купят картини на известни художници. В този случай има нужда от PR. Дори колекционерството в България е в някакъв вид зародиш. 8. За да се продаде артефакт на нов модерен артист, какви методи се използват, за да се маркетира и наложи името му на пазара? Това не е дотолкова въпрос на PR, а до самото случване на нещата. Когато вече не е жив авторът, неговите картини са по-интересни и по-скъпи. Разбира се, това невинаги е задължително, но когато едно име не е познато, никой няма да му обърне внимание, дори неговите творби да са много добри. У нас, ако не си чувал дадено име, няма да отидеш на негова изложба. Затова то трябва да се промотира и да стане познато. 9. Какво е най-голямото предизвикателство пред налагането на бранд за модерно изкуство у нас? Най-голямото предизвикателство е да бъде наложено, а това най-лесно става чрез някакъв скандал и голяма повторяемост в медиите. 10. Кои техники са най-ефективни, що се отнася до налагането на бранд за модерно изкуство у нас? Налагането на модерно изкуство в България в момента се случва. Когато има практика, трябва да се отсее, но все още няма как да знаем. Началото на всеки успех е стойностният продукт. Интервюто взе: Наталия Русенова, M3 College

Профил