Парите в брой са мръсен навик

07.05.2014г.

Webb Dowse

Две трети от европейците вярват, че парите в брой са мръсни, но трудно се отказват от този лош навик, като само един на всеки пет си мие ръцете, след като борави с кеш За да туитнете тази новина, копирайте линка http://mstr.cd/1rOkYic в своя Twitter с хаштаг #DirtyCash #MasterCard Ватерло, 7 май 2014 г. - MasterCard обяви резултатите от изследване(1), според което само един на всеки пет души си мие ръцете, след като борави с кеш, въпреки че вярва, че парите в брой, банкнотите и монетите са нехигиенични и мръсни. Европейското изследване, което включва над 9,000 потребители от 12 държави, разкрива, че европейците класират кеша като по-нехигиеничен от дръжките в обществения транспорт и общата храна като ядките в бара, но въпреки това трудно се отказват от лошия навик да харчат мръсни пари в брой. Три четвърти от анкетираните европейци са съгласни, че трябва да внимават, когато става въпрос за боравене с пари в брой заради бактериите в тях. Въпреки това резулататите показват, че е по-вероятно да си измием ръцете в други случаи, напр. след като пипаме някое животно (46%) или пътуваме в обществения транспорт (36%). Първото изследване на MasterCard и Университета в Оксфорд през 2013 г.(2)показа, че средностатистическата европейска банкнота съдържа 26,000 бактерии, които биха могли да са вредни за нашето здраве. Анкетираните в изследването от 2014 г. са запознати с потенциалните здравословни рискове, свързани с боравенето с кеш, но има значителна разлика между думите и делата на европейците, които вярват, че парите в брой са мръсни и реално правят нещо за това. Несъответствието между мнението на хората, че кешът е мръсен, и вероятността да си измият ръцете, след като пипат пари в брой, е най-голямо в Унгария и Франция. Психологът Дона Доусън коментира нежеланието ни да се отървем от навика да харчим пари в брой и подчерта: „Парите като материални банкноти и монети са най-явната форма на икономическа сила и индивидуален успех, с които разполагаме. Затова на хората им е трудно да правят и поддържат каквито и да било отрицателни асоциации с тях. Причината за често срещаната огромна разлика в изследването между това, което казваме и правим, е липсата на „връзка“ - ние може и да осъзнаваме, че в парите има бактерии, но не свързваме болестите и различните заболявания с тях. По подобен начин можем да сме обезпокоени от бактериите във въздуха, който дишаме, но ние не можем да ги видим и сътветно нямаме никакъв контрол върху тях. Идеята да упражняваме контрол в живота е изключително мотивиращ фактор за всички човешки същества. Но усещането за контрол често е илюзорно – има много неща, които не можем да контролираме, като например бактериите, които не виждаме. 40% от анкетираните признават, че нямат никакъв контрол върху това кой е пипал парите им преди тях и съответно много от нас не се опитват да мислят за нещата, които не могат да контролират, като 38% от респондентите твърдят, че никога не мислят за това. Фактите за мръсните пари ще ни притеснят за кратко, но това чувство бързо ще избледнее на фона на списъка от приоритети, за които да се тревожим – наистина е въпрос на „далеч от очите, далеч от сърцето““. Изследването на MasterCard разкрива и че почти всеки четири на десет европейци (37%) биха били склонни да променят поне нещо малко в ежедневието си, за да го направят по-здравословно, като по-голямата част твърдят, че биха предпочели да използват картови или безконтактни плащания вместо пари в брой, за да бъдат по-хигиенични. Д-р Джим О‘Махъни, преподавател по биологични науки в Cork Institute of Technology, Ирландия, коментира: „Връзката между парите и хигиената е установена отдавна. От историческа гледна точка има дори сведения, че според селяните парите били отговорни по някакъв начин за чумната епидемия в Англия и са ги оставяли да киснат във водни корита, пълни с оцет, за да ги обезпаразитят(3). От научна гледна точка има много изследвания от последните години, които доказват без капка съмненние, че банкнотите и монетите пренасят бактерии и други микроби. Мнозинството от хората признават, че боравенето с кеш може да се възприема като рисковано и въпреки това в реалността те не са склонни да придобият основни хигиенни навици. Както показват предишни изследвания, средностатистическата европейска банкнота съдържа 26,000 колонии от бактерии. Предвид този факт трябва да има по-ясно разбиране, че боравенето с пари в брой може да е потенциално опасен навик като други рисковани дейности, напр. пипане на дръжките в обществена тоалетна, обща храна или перилата на ескалатори. Докато няма приети стриктни международни указания за използването на кеш по време на сезонния грип и честите изблици на повръщане през зимата, препоръчително е хората да са по-запознати с хигиената - особено в тези периоди, като преминат към безкешови трансакции.“ Крис Кангас, директор „Безконтактни плащания“, MasterCard Европа, добави: „Най-очевидният резултат от тазгодишното изследване е, че въпреки че знаят за здравословните капани на кеша, европейците трудно се отказват от лошия навик да харчат пари в брой. Използването на безконтактни начини на плащане не е само новаторско, но те помагат и за отстраняването на някои бактерии и микроби, които знаем, че се пренасят чрез банкнотите и монетите.“ -КРАЙ- Бележки за редактора: Изследване, проведено от Toluna от името на MasterCard, март-април 2014 г. Анкетирани 9,923 пълнолетни жители от цяла Европа (Великобритания, Германия, Франция, Испания, Дания, Полша, Турция, Гърция, Унгария, Румъния, Чехия, Хърватска). (1)Изследване, проведено от Toluna от името на MasterCard, март-април 2014 г. (2)Научно изследване, проведено от Университета в Оксфорд от името на MasterCard, март 2013 г. (3)Габриел Е.М., Кофи А., О‘Махъни Дж.М. Investigation into the prevalence, persistence and antibiotic resistance profiles of staphylococci isolated from euro currency. J Appl Microbiol. 2013 Aug;115(2):565-71

Профил