Новата селскостопанска политика на Европейския съюз ще позеленее. Какви възможности и рискове крие това за България?

28.05.2014г.

Kiwinews

Новата селскостопанска политика на Европейския съюз ще позеленее. Какви възможности и рискове крие това за България?

Знаят ли фермерите какво ги очаква? В предаването „Дискусионно студио” на Агро ТВ с водещ Валентина Спасова бяха Светлана Боянова, Председател на Института за агростратегии и иновации и Наталия Тодорова, Изп. директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ето как коментираха те факта, че зелените плащания представляват 1/3 от директните плащания и дали фермерите знаят какво ги очаква: Наталия Тодорова: Истината е, че досега Минситерството на земеделието и храните не е направило дори опит за провеждането на информационна кампания за зелените плащания. За земеделските производители ще бъде много трудно да трябва да вникнат в тази материя. Ние смятаме, че трябва да се проведе сериозна разяснителна кампания, а досега нямаме и една среща. Поне браншовите организации трябва да се информират, защото те ще разпространят информацията и знанието към своите членове. Светлана Боянова: „Темата за зелените плащания е много важна, много съществена, много противоречива и на ниво Европейски съюз – тя се очертава като трудна за прилагане и трудна за контрол. Защото знаете, че пари се получават срещу установен контрол. Яснота на европейско ниво има, но в България липсва. Точно затова ние от Института за агростратегии и иновации правим разработки с цел провокиране на интереса и информиране – както на земеделските производители, така и на държавата, на политиците. Няма време, 1 август сега ще дойде. Да не говорим, че земеделските производители започват стопанската си година в настоящата – от октомври. Т.е. те трябва да бъдат наясно какви култури трябва да заложат на своите полета, какво трябва да спазват, какво да заявят. Спокойствието на управляващите и мълчанието им е обезпокояващо. Хората помежду си се питат, те дискутират въпросите – това, че няма кой да ги чуе, е друга тема. Нормално е земеделците да искат да научат повече – това са пари – на кой поминък, на кой истински бизнес – те трябва да имат информация, за да се подготвят. По тази причина теми като зелените плащания са свързани с всичко останало. Още по време на жътва започват да се оформят юридически правните основания за ползване на земята за следващата стопанска година. Миналата седмица влязоха в сила промените в Закона за подпомагане на земеделските производители и тъкмо там става ясно, че от 1 януари 2015 г. право на директни плащания ще има само този, който покаже правни основания за ползване. Човекът трябва да знае какво да сложи като вид култура още през юли и август! Младите фермери, обвързаната подкрепа – по всички тези теми се мълчи засега, а има много нови възможности. Има други възможности, които ние не изследваме – оставянето на зелена покривка, намаляването на процента на основната култура. Диверсификацията проблем ли ще бъде за тези, които произвеждат плодове и зеленчуци? Колко култури могат да отглеждат производителите? Как ние точно ще приложим диверсификацията? България трябва да следи какво ще се случи, ако не се изпълни условието за диверсификация. Как ще се изчисли намаляването на плащането – по каква формула ще се изчислява, дали ще има административни санкции? Всичко това трябва да е ясно. Знаем какво ще се случва в Ирландия, във Великобритания, във Франция. А за България – не знаем. Колко души могат да кажат колко пасища има в България и какви ливади? Лиспва анализ. Тук няма изследвания – къде са постоянно затревените площи, кои плащания ще допуснем там – колко и къде са пасищата с установени практики за паша? Тези неща не се обсъждат, но за сметка на това се променят закони. В парламента нямаше никаква дискусия защо ще даваме без търг общинските пасища, а това е много важен въпрос,” подчерта Боянова. ... На въпроса за екологично насочените площи и двете гостенки бяха категорични – държавата трябва да направи анализ. Наталия Тодорова отбеляза, че всяко стопанство над 150 дка е задължено да отделя 5% за такива площи. Те могат да бъдат: угари, буферни ивици, особености на ландшафта, изолирани дървета – много са специфичните изисквания. Могат да бъдат и площи с азото обогатяващи кутлури. Всяка държава-членка трябва да представи на ЕК своя списък със своите специфични и характерни за страната азото обогатяващи култури. Светлана Боянова подчерта, че само държавата разполага с необходимата информация, за да представи подобен списък. „Засега няма индикация, че се работи изобщо по този въпрос. Могат да се питат и самите земеделски производители, ако администрацията няма време – има две години за адаптация на зелените плащания. И администрация, и парламент са наясно, че това ще затрудни земеделците. Трябва да се действа. В крайна сметка, ако Министерството не се справи в тези срокове - ще загуби държавата и ние като потребители,” обобщи тя. „Целта на земеделието е да произвежда храна и да осигурява заетост в земеделските райони. Ако не се вземат мерки, ще изгубим всички, защото ще останат едни пари по директните плащания, които ние няма да усвоим. Ако имаме политически решения – администрацията може да се справи и за 2 месеца. Веднъж ако е ясно решението – много бързо могат да се случат техническите дейности. Тези екологично насочени площи не са абстрактни – на всяка една съответстват определени декари. За дървета, угари, плет – за всичко. Под натиска на Европейския парламент се увеличи процента на азото обогатяващи култури. Т.е. всичко е една математика и затова е необходимо да се бърза с тези политически и технически действия. Всички трябва да са наясно в България, че тези нови изисквания трябва да се прилагат и да се спазват. Няма да се прилагат административни санкции, но ще се намаляват плащанията. Така че трябва да се действа. Земеделските производители са наясно, но трябва да има решения на държавно ниво. Въпросът е, че нещата не трябва да се случват под натиск – не може всички членки да могат, а ние да не можем, защото не си говорим помежду си. Ето това е и нашата роля като Институт – да подпомагаме и провокираме диалога между браншовите организации и производители и държавата. Дебатът не се случва, защото липсват приоритети. Ако имаш приоритети – ти си ги следваш. Трябва да се влезе в детайла. Но всички са убедени, че в дългосрочен план, а и за потребителите, позеленяването несъмнено е полезно. Всичко това обаче изобщо не е толкова трудно – нещата са ясни на европейско ниво, няма някакви сложности,” завърши Боянова.

Профил