Както Energyworld.bg обеща, публикуваме и останалата част от интервюто с инж. Димитър Белелиев, председател на СД на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА ЕАД (ЦЕРБ), на тема „Какво е техническото състояние на българските електроцентрали и на преносната мрежа у нас”.
В първа част дългогодишният експерт отговори на въпроси относно актуалното техническо състояние на генериращите мощности у нас, лятната профилактика и подобряване на съоръженията, а и възможността за тяхното адаптиране предвид измененията на климата. Какво е най-належащо и какво може да се направи, за да бъдат избегнати аварии и инциденти, касаещи енергетиката у нас.
Какъв пример бихте дали за проект, който сте осъществили в Европа?
Инж. Димитър Белелиев: Работим по различни проекти в Европа. В Македония поддържаме ключови електрически съоръжения. Например по поръчка на Македонската електропреносна компания МЕПСО ремонтирахме трансформатор от електропровода между България и Македония Дуброво – Щип. Електроразпределителното дружество ЕВН-Македония също ни възложи проект за рехабилитация на трансформатор. ЦЕРБ е първата българска компания, която стъпи на енергийния пазар в Босна и Херцеговина с проекти за над 1 млн.лева. В Гърция ремонтирахме ТЕЦ на гръцката национална електрическа компания на най-големия гръцки остров, Крит. Партнираме на някои от най-големите компании в бранша като „Андритц”, „Ансалдо Системи Индустриали”, „Силови Машини” и заедно с тях участваме в по-големи проекти в Европа.
Мислите ли, че намеренията за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” и технологията на американската компания „Уестингхаус” ще имат добро отражение в енергетиката у нас?
Инж. Димитър Белелиев: Както неведнъж съм казвал, аз като инженер оценявам атомната енергетика като върхова технология и много бих искал тя да се развива в България. Но преценявайки ситуацията, не виждам голяма перспектива за такива големи мощности у нас, тъй като няма да има необходимото потребление на тази енергия.
Имате ли статистика какви съоръжения най-често се е налагало да ремонтирате? Кои от тях изискват най-много време и средства? Кои съоръжения, за които се грижи ЦЕРБ, изискват повече средства за поддръжка и доколко рентабилни са те?
Инж. Димитър Белелиев: ЦЕРБ е единственото българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности. Специализираме в производство, диагностика, поддръжка и ремонт на въртящи се електрически машини и трансформатори. Времето за осъществяване на ремонт и неговата стойност зависят от множество фактори: от вида на съоръжението, от спецификата и обема на ремонтните действия, от експертизата и ресурса, които са необходими за извършване на дейността и т.н. Добрата поддръжка на машините удължава живота им многократно и струва в пъти по-евтино, отколкото закупуването на нови съоръжения.
Кои от съоръженията смятате за морално остарели и какви предложения имате за подмяната им? Какъв е срокът на експлоатация на един трансформатор? Можете ли да дадете пример кои от съоръженията са понижили цената си с годините? И има ли такива, които са повишили цената си, и с колко?
Инж. Димитър Белелиев: Старостта не е тежък порок на енергетиката. С 10 – 15% от средствата, предвидени за построяване на нови електроцентрали, могат да се модернизират настоящите и да се удължи живота им с четвърт век. Изграждането на една нова електроцентрала с мощност 8 МW например струва около 10-12 млн. евро., а модернизацията й – пълен ремонт на турбогенераторите и повишаване на мощността й от 8 на 10 MW – около 1,2 млн. евро.
За едно енергийно съоръжение 30-годишна експлоатация не е дълъг период от време. Един нов трансформатор среден клас (110кВ) напрежение например струва около 1 милион лева, а основният му ремонт е едва 200 хиляди лева. При това, той може да работи още 30 години, без характеристиките му да се влошават.
Смятате ли, че създаването на конкурентни енергоремонтни предприятия би довело до по-качествено обслужване?
ЦЕРБ е създадено през 1948 г., във времето на плановата икономика. Тогава са създадени осем предприятия за поддръжка на цялата енергийна система на страната. Всяко едно от тях е било спциализирано в определен вид дейност. Например ЦЕРБ още тогава е била единствено специализирана за ремонт на трансформатори и въртящи се електрически машини. Варненското предпирятие „Енергоремонт Варна” е специализирано за рехабилитация на турбинно оборудване, „Енергоремонт” – Русе е за ремонт на котелно оборудване и т.н.
Поради тази причина всичките тези предприятия извършват уникална за страната по своя вид дейност. И понеже в миналото България е имала сериозна енергийна промишленост, в тези предприятия са се инвестирали значителни средства, което сега е голямо предимство за нас, тъй като сме конкурентни и имаме необходимия ресурс да изпълняваме поръчки освен в България, също и в чужбина.
Дружествата от нашия сектор, които се занимават с поддръжка и ремонт на енергийни съоръжения, обаче не са в добро състояние, поради липса на работа и поради финансови причини. Знаете за някои от тях, както РЕМОТЕХ, че са в изключително тежко положение.
Една от причините да няма работа за нашия сектор и инвестициите в ремонт и поддръжка на съоръженията да се свиват до минимум е, че енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила, а вместо това пренасочват голяма част от средствата за ремонт към фонд работни заплати.
Какво е впечатлението ви, реализирайки дейността на дружеството в Румъния и Гърция?
За разлика от България, нашите съседки инвестират в нови мощности. По отношение на ремонтните дейности, в Гърция работим от доста години. При тях кризата не само че не се отрази, но дори увеличи поръчките за ремонт. Досега практиката на централите беше да се купуват нови съоръжения, но поради финансовите трудности на страната, вече предпочитат да ги ремонтират. А това означава повече работа за нас.
В последните години правим опити да пробием и на румънския пазар, но пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри.
Има ли ръст на електропроизводството у нас? А в износа на ток от България?
Инж. Димитър Белелиев: НСИ отчете, че от началото на тази година производството на електроенергия постепенно намалява. В сравнение с миналата година обаче, се отчита ръст.
Износът през първото тримесечие на 2014 г. е нараснал с над 30% спрямо същия период на 2013 г. Една от причините за това е намалените такси за износ на електроенергия, които бяха въведени през 2013 г.
В какви насоки трябва да се развива българската енергетика?
Инж. Димитър Белелиев: Mоето мнение е, че единствените енергийни мощности, където държавата трябва да насочи усилията си, това са водноелектрическите централи. Една хидроцентрала има 70-80 години живот и след рехабилитация може да изкара още толкова. Освен това не изискват големи оперативни разходи и средства за поддръжка. Всяко речно или морско течение носи кинетичната енергия на движещата се вода. Тя има огромен енергиен потенциал, който може да се оползотвори. При това хидроенергийните инсталации са с доста високо КПД – 50-55%, което ги прави най-ефективната технология за производство на ел. енергия от ВЕИ. ВЕЦ-овете произвеждат и най-зелената енергия, защото при производството й не се отделят остатъчни продукти, газове и т.н. Нещо, което се наблюдава при повечето други видове ВЕИ.
Инж. Димитър Белелиев има над 10-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД.
Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии.
http://www.energyworld.bg/2014/07/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D1%81-%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2/
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.
Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ
